Психология на храненето

Захарина Савова

Храната, без която не можем, както въздухът, сънят, а дали не и  любовта. Нещо съвсем нормално и естествено, но …за някои от нас това далеч не е така.

Какво се случва, за да стане ТЯ-ХРАНАТА носител на толкова много емоции, разговори и вместо да дава енергия за живот, за някои хора да бъде носител на сериозни проблеми и нарушено здраве.

Храната винаги е заемала своето специално място, винаги е имало и разстройства на храненето, но в последните десетилетия хранителните разстройства се превърнаха в епидемия, а в някои случай в един от белезите на модерноста. Все повече деца и юноши са с наднормено тегло, на другия полюс са недохранените или стриктно здравословно хранещите се.

За храната и храненето все повече се пише, коментира, спори. Сега говорим за това, че храната все повече измества някои важни отношения в живота на много хора. Несъзнателно, тя се превръща в трудна връзка, заместваща емоционалните нужди на мнозина.

Психология на храненето има за цел да обясни и да подтикне да се замислим за отношенията ни с храната и как се чувства вътрешното ни Аз.

Как така храненето от нещо жизнено необходимо и толкова естествено се превръща в проблем, в болест, започва да изпълнява други функции в живота ни, става емоционален център на любов и омраза, емоционален отдушник, става средство за манипулация, за себе доказване, и какво ли не още…..

Как така се загуби връзката ни със себе си, инстинкта/умението ни да разбираме какво иска тялото ни, душата ни, сърцето ни.

Много хора водят своята война с храната всеки ден. Храната се превръща във враг –мразен и обичан. По-голямата част от тях са жени. Това са поредици от битки, които започват от сутринта, от първата мисъл. Много от тях си казват, когато са ядосани „Дебела съм! Ужасна съм! Грозна съм!“ и когато искат да се накажат за някакъв неуспех, прибягват към храната. Понякога обливат мъката си с шоколад. От едно парченце става цял шоколад, а понякога и втори. Мъката не изчезва, но идва срама от това, че са злоупотребили. Отново и отново. И репликата „отвратителна съм“ се повтаря многократно и разяжда самочувствието. Заставайки на кантара, не виждат написаните цифри, а присъда. Присъда дали са красиви – или което е по-лошо – дали струват като хора. Това е жестоко. Жестоко е да се наказваш всеки ден. Жестоко към самия себе си е да се обиждаш. Жестоко е да живееш в този ад.

Храната е онова, което ни съпътства от самото ни раждане до последните ни дни. Храненето не е като дишането, знаем, че ако то спре, човек не издържа повече от няколко минути. Това е онази връзка, която върви през целия ни живот и която зависи изцяло от нас. Тя до голяма степен показва по един метафоричен начин отношенията ни с живота. Можем да разберем много за един човек по начинът по който се храни. Често определена житейска ситуация провокира промяна в храненето. Не е нужно някой да е с хранително разстройство, за да  използва храната като несъзнателен начин да изрази тревогите и страховете си. Има моменти, когато всеки един може да има нарушено, небалансирано хранене, но то е кратко, епизодично и не го поставя в зависимост от храната, съответно не води до сериозни здравословни проблеми.

В живота всичко се променя, променяте се вие, променят се вкусовете, нагласите, променя се и начина, по който се възприемате. Всеки минава през различни периоди – когато е обичан или разстроен, успешен или депресиран  и тези емоционални състояния много често се отразяват и на начина ни на хранене.

През десетилетията назад се случиха много промени – социални, икономически, промени се начина на живот, промениха се ролите на мъжа и жената, промениха се нравствените ценности, естетическите критерии за красота, това доведе до безкрайни предизвикателства.  Пред съвременната жена се поставят противоречиви изисквания, които пораждат не само напрежение и стрес. За да има успех жената в съвременното общество, тя трябва да се съобразява с много условия и да отговаря на очаквани от нея макар и неписани “изисквания”. Едно от тях е нейната външност, еталоните за красота се променят и за съжаление внушеният отвсякъде еталон за красиво тяло означава слабо тяло. Как да изглеждаш добре т.е. – слаб и да се храниш, без това да се превръща в проблем и ежедневен стрес???

Превръща се в сериозно предизвикателство, тъй като не всички са родени да бъдат толкова слаби, колкото са много от популярните личности-еталони за красота- в момента. По телевизията, в киното и в списанията, виждаме техните красиви тела и справката с образа с огледалото не винаги е положителна. В последните години започна една тенденция за представяне на модели, които са с пищни форми, но къде остава мястото за жените, които нито са слаби, нито са пълни, а са с вечните „3 кг“ повече? Жените, които имат очертани бедра и талия; онези с корема, който не е изгладен с ютия и тези, които не могат да се сдържат пред любимата храна или просто не могат да гладуват?

Със сигурност никога преди както в този момент жената не се е намирала на линията на толкова противоречиви изисквания, които да я правят по-уязвима в своята идентичност. Култът към естетическата ценност се превърна в дефиниция: “Който е красив – той е добър”. Като красив означава и слаб. Така външната красота постепенно се прие негласно като мярка за духовната стойност на човека. Слабото тяло се превърна в ценност за успех и съществуването на предразсъдък към външния вид на хората се оказва фактор дори при наемането за работа. Постепенно се получи така, че тялото стана източник на автономност, контрол, сигурност и в това жените са по-уязвими от мъжете. Възпитанието на жените обикновено е такова, че те  са много по-чувствителни към оценката на другите. Наложената представа за външността като ценностна система, определя и едно поведение в комуникацията и отношенията, в което тялото служи като помощно средство и оръжие. В представите на много хора „Да бъдеш слаб“ се превръща в необходимо качество, за да се чувстваш приет. Момичетата порастват с това убеждение, защото това им се казва и показва непрекъснато, да имаш тяло според естетическите канони, става необходимост за успешни социални връзки. Когато поради една или друга причина това тяло не може да бъде постигнато много жени водят тежка битка вътре в себе си – „войната с храната“. Тази война често не се вижда отвън или прозира във фрази като „ще умра дебела и гладна“, „такава съм си“,  „не мога да се понасям понякога“.

Смисълът на ролята на жената като майка, съпруга, професионалист се промени толкова много през последните десетилетия! Вече всяко поколение е много по-различно от предходното. Ние сме много по-различни от майките и бабите си, отколкото те от своите си и по колко ли различен начин (ще) живеят децата ни. Промяната в отношенията, отговорностите, задачите, възможностите и ролята на жената в семейството е огромна. Промениха се също така начина на отглеждане на децата и отношенията родители-деца, включително и вашето към родителите ви. Промяната засегна и храната, която от липсата на разнообразна храна през 80те и началото на 90те вече е многообразна, пазарът предлага богат избор, но освен екзотичните продукти, които са налични навсякъде има и такава, която ни карат нерядко да посягаме към нездравословни продукти, просто защото са много вкусни и изглеждат примамливо за окото.

Ето как неусетно можем да попаднем в бездната на нездравите отношения с храната. Едва ли някога хората не са имали проблеми с нея, като изключим краткия престой на Адам и Ева в Райската градина, където отново храната – под формата на прословутата ябълка – ги праща в нашия свят. С идването на новите времена обаче зачестяват случаите, в които има крайности (като хиперфагия, орторексия, прегорексия, анорексия и булимия…), и все повече брой хора, които решават своите емоционални проблеми чрез храната.

Искам още сега да кажа, че храната не е враг и никога не бих  посъветвала да се отнасяте към нея с омаловажаване или презрение. Наслаждавайте се на всяка хапка, гответе за семейството и себе си, обичайте я. Популярна фраза е че „не трябва да живеем, за да ядем, а да ядем, за да живеем“, но няма да се съглася с нея напълно, защото да поемаме храна механично, без удоволствие, само като брой калории и досадна необходимост, е като да правиш секс само заради създаването на деца. В природа на човека е заложен стремежът към удоволствие, усещане за щастие. Постига се когато имаме осъзната връзка със себе си. Животът в „трябва“ е мъчителен. Финият баланс е заложен във всеки от нас и намирането на онези прекалявания или обяснения за прекаленото са цел на Психология на храненето.

Съществуват много  теории за причините за разстройствата в хранителното поведение  на хората. Както и съществуват различни ефективни терапевтични методи и добри практики, някои от които познавам и приемам. Терапевтичният метод, които аз основно използвам се базира на Неорайхианската аналитична  психотерапия. Това е метод, който най-кратко мога да  обясня като лечение на душата през тялото.   Като център е идеята за единството на душата и тялото. Съвременният човек сякаш не отдава необходимото значение на връзката и взаимозависимостта между емоции, тяло, психика, здраве. Ние приемаме, че психичните преживявания имат свой запис, своя  регистрация на различни места в организма/тялото/ и това се проявява с едни или други симптоми. В този смисъл за нас тялото, ясно и без цензура, изразява много от емоционалните проблеми и травми на човека. Научавайки се да разбираме езика на тялото ние можем да достигнем до истинските причини провокирали симптома или болестта.