За природата и същността на неорайхианството

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ. Неговите източници се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговия ученик Александър Лоуен. Творческата преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони. Той създава един нов, при това доста интегрален и приведен в хармония със съвременната наука, психотерапевтичен подход. Като цяло тъкмо този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията – идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.

Ако се разбира правилно тази взаимозависимост между душа и тяло, ако се признае възможността чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратно, то тогава е открит и напълно възможен пътя да се справим успешно с това, което се нарича психотерапевтичен проблем, невротизъм и т.н. В този смисъл неорайхианството като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А.Лоуен се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свои запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми. Ясно е, че невротичната симптоматика разтройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Разбира се, неорайхианската аналитична терапия не може да бъде разбрана без понятието за енергия и енергетично устройство на процесите в организма. Научната теза тук гласи, че всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание – от кожата до съзнанието. Енергията тече по определена система и регулира хомеостазиса. Когато обаче нейното свободно протичане е нарушено, когато тя се задържа в определени точки, ефектът е повишена възбудимост, човек става невротичен, неадекватен, нестабилен и неуверен.

По принцип енергетичните блокажи се дължат на травматични обстоятелства от средата или от интимния живот на човека. Често те са следствие от незадоволени потребности, желания или амбиции. Логичният резултат е образуването на т.н. мускулни брони, които имат за същност устойчиво психично напрежение. То се проявява преди всичко като емоционален дисбаланс, човек се чувства зле, няма настроение, няма желания, няма воля, затваря се в себе си и се преживява безперспективно.

При такава ситуация психотерапевтът полага усилие за сломяване на мускулните брони за сваляне на напрежението. Това е възможно, когато той познава сложен арсенал от понятия, които описват типа характер на невротика, типа личност, схемите или движенията, които владее или не владее, когато реагира на външните и вътрешни стимули. По правило този процес се предхожда от сложна психодиагностика, след което идва избор на индивидуална стратегия за работа с клиента, в която творческият момент е задължителен.

Изключително важно е да се знае, че неорайхианската психотерапия работи и с безсъзнателната психика. Мускулните брони се записват и на равнище безсъзнателно и тъкмо поради това тук терапевтичният динамичен анализ работи с различни форми на безсъзнателната психика, дори и с елементи от нейните архитипни структури.

Неорайхианската психотерапевтична система е широко отворена за приемане на рационални елементи от различни други психотерапевтични традиции. Най-ценното в нея обаче е, че е най-силно адекватна на процесите и промените у човека, настъпили в резултат на стълкновението между биологичната му природа и културата, в която живее днес.