ЗИГМУНД ФРОЙД – ОНТОЛОГИЯ НА БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО
Както някога, така и сега, името и делото на Фройд /1856-1939/ сериозно смущава научната и моралната мисъл на хората от нашата планета. Причината за това е, че той погледна на човека и неговото обяснение по начин, който изисква да признаем факта, че не сме това, за което се мислим, че в своето мислене и поведение се ръководим от мотиви, които не съзнаваме. Като правило на тяхно място поставяме рационални обяснения, чрез което се превръщаме в жертва на собствените си заблуди и страхове. Разбира се, трудно е за цивилизования човек, който векове наред се идентифицира като разумно същество, да признае своята ирационалност, да се съгласи с мисълта, че не малка част от нашия душевен живот има безсъзнателна природа. При това тази природа невинаги е безобидна и съгласувана с правилата и нормите на културата. И нещо по-важно: самият човек не може да избяга от своята безсъзнателна същност.
Идеята за съществуването на безсъзнателна психика е доста стара. Много мислители, предимно философи и лекари, далеч преди Фройд са размишлявали върху безсъзнателното, дори някои от тях се срещат в своята практика с него без да го идентифицират.
З. Фройд обаче е първият научен изследовател, който в контекста на клиниката и човешкото ежедневие изследва безсъзнателното, така да се каже експериментално. Всяко психоаналитично лечение е индивидуален и неповторим експеримент, с цената на велика верификация на психологически истини. Именно Фройд е първият учен, който се обръща с лице към опознаване на онтологията на безсъзнателната психика. Ако на някого с нещо е задължен за научната ориентация в тази сфера то това са безспорно Жан Мартен Шарко, Иполит Бернхайм, доктор Йозеф Бройер и разбира се великия изследовател Чарлс Дарвин.
Каквото и да се говори и пише за Фройд, добро или лошо, за разлика от неговите критици, той създаде замък в психологията. Става дума за една система от идеи, възгледи, понятия и терапевтични техники, които обясняват човека и неговите проблеми по безкомпромисно достоверен начин, доста различен от обясненията на науката, които виждат в него само съзнателно същество. Строго погледнато, Фройд проблематизира душевната природа на човека и чрез изследване на глобалните признаци на безсъзнателното преодоля класическата заблуда за тъждественото между психика и съзнание. Само тази заслуга е достатъчна психологията да стъпи на крака като самостоятелна наука. Още на своето време той отбелязва, че „отъждествяването на психиката със съзнанието е абсолютно нецелесъобразно. То нарушава психичната непрекъснатост, въвлича ни в неразрешимите трудности на психофизичния паралелизъм… и ни принуждава преждевременно да напуснем областта на чисто психологическото изследване.
От друга страна, дълбоко следва да се съжалява, че неговият принос за трансформацията на психологията във фундаментална и автономна наука не е получила от всички заслужено признание. Едва ли съвременният образ и престиж на психологическата наука би бил толкова висок без творческите постижения на Фройд и неговите последователи и съмишленици.
Учението, което Фройд създаде, се нарича психоанализа или психоанализ. Психоанализата може да бъде дефинирана по различен начин, защото се отнася до сложна и необхватна материя – взаимовръзката и взаимните метаморфози между съзнателната и безсъзнателната психика.
В пределно широкия смисъл на думата психоанализата е учение за безсъзнателното. Разбира се, има и много други съдържателни характеристики, в които са фиксирани други аспекти на психоаналитичната теория. В тесния смисъл на думата самият Фройд обявява психоанализата като учение за тълкуване на сънищата. На много места той подчертава, че върху основата на сънищата може да се изгради теория за психичното. Самите сънища разглежда като основен език на безсъзнателното, като царски път към неговата природа. В един по-технологичен смисъл на думата психоанализата е учение за съпротивата, трансфера и контратрансфера. В строго психологически план на психоанализата може да се погледне като учение за защитните механизми на Аз-а и неговата диалектика със Свръх-Аз-а. Това, което обаче Фройд смята за свое най-голямо откритие и което превръща принципно психиката в предмет на психологията, е взаимовръзката между съзнателното и бeзсъзнателното.
Съществува зашеметяващо количество литература, в която всички тези страни и особености на психоанализата са описани успешно, детайлно и задълбочено. В случая обаче става дума за един фундаментален теоретичен принос на Фройд в психологията – онтологията на безсъзнателното. Още във времето, когато тя се оформя като самостоятелна наука, а и преди това, анализите на природата на психичното, на неговото място във всеобщата зависимост и взаимовръзка между процесите, явленията и предметите, на отношението на психиката към външния свят и към самата себе си, остават в полето на множество дискусии, противоречия и хипотези. На практика има философски и естественонаучни, дори и социални теории за психиката, но няма собствена психологическа теория за психиката. Такава психология, която да консолидира в единна теория множествено класически и съвременни теории, все още отсъства. Фройд положи основополагащия камък, но построяването на монолитна психологическа страна закъснява.
Съвременната психология все по-усилено се превръща в жертва на тесния приложен практицизъм, неспособна с доминиращото използване на методите на естествознанието да направи крачка напред в обяснението на човека и неговите ирационални изяви. Един от последователите и критиците на Фройд, неофройдистът Ерих Фром, дълго се пита защо психологията, съизмервайки се с другите науки, не може да обясни основния проблем на нашето време – природата на насилието и неговите дълбинни причини. Защо – пита той –станахме способни да създаваме прекрасни вещи, но не станахме способни да създаваме критично число прекрасни хора.
Фройд беше отворил пътя за отговор на този въпрос, но много след него го затвориха като казаха, че ние не носим безсъзнателна деструкция и поради тази причина отпада борбата срещу нея. Важното е, че Фройд потърси отговор на този проблем на равнище онтология на безсъзнателното. В някакъв смисъл Юнг, а и съвременните трансперсонални психолози се срещат с явления и факти, с феномени, наблюдавани в експерименталната и психотерапевтична работа, които заставят психологията да преразгледа класическия фундаментализъм, с цел да се приближи към нова ориентация на познанието, съгласувана с постиженията на науката като цяло.
В тази ориентация разбирането на природата на безсъзнателното никак не е загубила своята евристична и натурална стойност. Има неща, които твърдо следва да се припомнят и разберат в контекста на живота, за да не се губи чувството за реалност.
Не става дума за формите на проявите на безсъзнателното, колкото за неговите съществени признаци в лицето на определени функции, без които е немислимо да бъде познато.
Ако се приеме фундаменталния факт, че съществува поведение и мислене, което в никакъв случаи не може да се обясни с разума и морала на една култура, ще бъде достатъчно да се приеме истината, че причините са някъде извън съзнанието, т.е. имат ирационален характер.
Този генерализиран факт, както и фактът на осъзнаване на забравени травматични събития, били те реални или фантазни, при които невротичните симптоми изчезват в най-общ план, ни открива голямата истина, че съществува психично безсъзнателно. Тъкмо това психично безсъзнателно, неприведено в съзнанието, поддържа симптома активен и прави човека неадаптивен. Неговото съзнание, било то в състояние на хипноза или в рамката на съзнателна аналитична диалогичност, както и припомнянето на трайно забравени неща, винаги ни отвежда при въпроса – какво всъщност е безсъзнателното само по себе си? Каква е тази психика, за която се казва, че не притежава свойството съзнателност, но реално съществува?
Аналитични въпроси възникват и при обсъждането на въпроса за онтологията на психичното съзнателно. Там изследователите също се питат какво е психичното съзнателно като битие, като съществуващо само по себе си? Като оставим на страна гносеологичните разсъждения и феноменологията на психичното, лесно може да установим, че поне засега този въпрос няма пълен отговор. Изходът се търси не само в постиженията на психологията, но и в постиженията на цялото естествознание. Засега те не помагат много. Биолозите също не знаят какво е наследствеността сама по себе си, въпреки, че отлично изучават нейният материален субстрат. Какво да се прави?
Когато Фройд разсъждава върху този въпрос, в доста силна хармония с липсата на сетивно познание за психичното, той отбелязва, че „приемането на несъзнаваното е необходимо и закономерно и, че ние разполагаме с много доказателства за съществуването на несъзнаваното. Такова допускане е необходимо, защото данните на съзнанието в голяма степен допускат празнини. Както при здравите, така и при болните хора, често се извършват психични актове, за които съзнанието мълчи. Такива актове са не само погрешните действия, съновиденията на здравите хора, не само това, което се нарича психични симптоми и натрапливи явления при болните. Съзнанието във всеки момент обхваща едно много ограничено съдържание, благодарение на което голяма част от това, което наричаме осъзнато знание, би трябвало безусловно да се намира дълго време в латентно състояние, следователно в състояние на психична несъзнаваност. Като вземем под внимание всички наши латентни спомени възраженията срещу несъзнаваното остават непонятни”.
Съвсем ясно е, че латентното съдържание на душевния живот има свое битие, което не можем да извлечем от факта на самото съществуване, а следва да търсим признаци за неговата природа във факта на неговото функциониране. Изследването на битието на безсъзнателното посредством неговите основни функции, в една или друга степен, е единственият сигурен път за познание на неговата същност. Този път се съгласува и с фактите на самата психоаналитична практика. Тя показва, че без ориентация в базовите функции на безсъзнателното е невъзможно да се постигне анализ на душевния живот у човека. В този смисъл в психоанализата теорията и практиката съвпадат.
Специфичното при Фройд е, че той действително реализира онтологичен модел на безсъзнателното като част от човешкото битие. Трябва да се каже, че от момента на своето възникване психоаналитичното учение на Фройд е ориентирано изцяло към човешкото битие. Фройдисткото разсъждение за реалността на външния свят не е било нещо повече от фон, който е взет под внимание само във връзка с осмислянето на природата на човека. За Фройд било важно да разбере основанията на човешкото битие, структурните елементи на човешката психика, принципите на разгръщане на жизнедейността на индивида и мотивите на поведението на човека в заобикалящия го свят. Би могло да се каже, че Фройд не толкова се откъсва от онтологическата проблематика, колкото я пренася в дълбините на човешкото същество. Онтологията като учение за външния свят, развивано в рамките на традиционната философия,, се изнася зад скоби в психоаналитичните изследвания, които се стремят да преминат през външните природни и културни напластявания към вътрешните психични структури и процеси, възникващи в самото човешко битие. Онтологизацията на човешкото битие съвсем не означава, че изнасяйки външния свят зад скоби в психоаналитичното изследване Фройд не съотнася същия този свят с жизнедейността на човека.
Естествено, тук трудността идва от това, че феномените на безсъзнателното не могат да се обективират, не подлежат на наблюдение, не могат да се сложат под микроскоп, рентген, нито да се подложат на спектрален анализ. Съновиденията например като проява на безсъзнателното не могат да бъдат измерени в никакви единици. Тяхното измерване няма да ни доближи до същността на безсъзнателното. Поради тази причина психоанализата търси онтологията на безсъзнателното в единство с методите за неговото изследване, в лицето на използването на такива езици като асоциациите, сънищата, фантазиите и грешките.
Чрез онтологичната характеристика на безсъзнателното Фройд структурира неговите основни функции в живота на здравия и болния човек. Така, както съзнанието онтологично се описва с основните си функции, така и безсъзнателната психика психоаналитиците описват с вътрешно присъщи функции.
В продължение на години изследователска работа Фройд разграничава множество модалности на безсъзнателната психика – от предсъзнавани съдържания до филогенетични структури и фантазии. В един момент той концептуализира разбирането на тези структури в понятието ТО. ТО е всичко безсъзнателно, първичен процес с причинни последствия за душевния живот на човек.
За разлика от психичното съзнателно, психичното безсъзнателно носи специфични характеристики. То не знае външния свят, не работи с реалността, не познава времето и пространството, има особена форма на психично битие. За разлика от съзнателното то работи на принципа на удоволствието, разгръща се като производно на соматични процеси и има за свое ядро инстинктите. Разбира се, едва ли би било възможно функциите на инстинктите да се осмислят без категорията „енергия“. Но това е сложна и обширна тема с много незавършени изречения, въпреки усилията на квантовата физика.
По-важно е да се разбере, че базовите функции, които всъщност описват онтологично безсъзнателното във всичките му модалности, са: енергетизиращата – функция, която придава активност на психичното и го свързва с поведението. На второ място не по значение идва така наречената мотивационна функция. Неин субект са инстинктите, които функционират като натрапливи мотиви и структурират не малка част от съзнателния живот. Тъкмо те според Фройд са ядро на безсъзнателното и имат предимство пред стимулите, идващи от средата. Безсъзнателните мотиви са сложна, интересна, провокираща научното мислене и живота тема. Наличието на рационализация на безсъзнателните мотиви дискредитира човека като рационално същество. Едва ли някои би признал, че това, което вижда Фройд, в каква степен реалността не съответства на онова, което ние мислим за себе си, както и упоритостта, с която отстояваме собствените си заблуди, е истина.
Особено ярък образ получава симптомообразуващата функция на безсъзнателното. Трансформацията на безсъзнателните съдържания в симптоми и елиминирането на симптомите чрез осъзнаване на безсъзнателни съдържания е златен аргумент на единството на човешката психика.
Разбира се, има и такива функции като креативната, конструктивната и деструктивната, които тук няма да бъдат обсъждани.
Онтологичният анали на безсъзнателното нарежда Фройд на най-високото стъпало в изследването на природата и структурата на човешката психика. Нещо повече – единството на съзнателното и безсъзнателното поставя на изпитание проблема за методите на научно изследване в психологията. Въпросът е в каква степен един метод ни дава познание за съзнателното или безсъзнателното, когато те функционират неразчленено и интегративно. Има и социален въпрос: в каква степен хората са отговорни за своето поведение и възможно ли е да построим морална уредба на обществото, която да отчита факта, че наред с всичко друго хората са и безсъзнателни същества.
Проф. д-р на пс. н. Павел Александров