Психична предразположеност и личностови типове в психосоматиката

Автор Мадлен Алгафари

Психичното и соматичното са взаимообусловени

Тази статия представя психичната предразположеност и личностовите типове, свързани с различни психосоматични проблеми. Това познание е изключително ценно в превенцията и профилактиката на последните.

Взаимообуславянето на психично и соматично е сред най-сложните проблеми в съвременната медицина, макар че връзката им е изучавана още от Хипократ и Аристотел.

Според данни на СЗО почти половината от заболяванията имат психогенни корени. Осмелвам се да твърдя от опита си, без да претендирам за статистика, че процентът е много по-голям. Психосоматиката не е самостоятелна медицинска дисциплина, а подход, отчитащ многообразието от причини за болестта и третиращ човека като цялост.

Днес наблюдаваме тенденция на сближаване на медицинската и психологическата наука. Радостно е, че излизаме от материалистичната ера и си спомняме хилядолетните традиции и мъдрост. Предците ни никога не са делили душата от тялото.

Психосоматичните познания се включват основно в три от областите в медицината: превантивна, прогностична и персонализирана. А напоследък все повече принос на психосоматичния подход виждаме дори и в терапевтичната област.

Още в древността Хипократ, а после и Гален описват хората с различни темпераменти според силата, скоростта и превключването на задръжните и възбудни нервни процеси. Това гледище намира следващо развитие в теориите на Ернст Кречмер (Кречмер, 2000) и Уйлям Шелдон (Sheldon, Stevens, 1942). Класически психосоматични трудове, написани от представител на характерологичното направление в психосоматиката, са тези на американския лекар Флендърс Данбър (Dunbar, 1947).

Приложението на този подход в медицината придобива огромно значение с изследването на т.нар. личностова типология (личностов риск). В тази област едни от първите изследвания са на Rosenman и Friedman (1959), установяващи личностова застрашеност от инфаркт на миокарда (т. нар. тип А).

Психична предразположеност и личностови типове

В психотелесната терапия отдавна се знае, че всеки тип характер е свързан със съответната предиспозиция към телесна патология. Защитните реакции при травмите във всяка от фазите на първите седем години, включително и пренаталната, водят до формиране на определен тип характер. Тези защитни механизми имат физичен аспект – мускулните блокажи, позволяващи или възпрепятстващи определени поведенчески реакции. Хронифицирането на тези контрактури ги превръща във възможни патогенни зони.

Ето как един от специалистите в областта на психотелесната терапия – проф. В. Бернаскони от Швейцария описва психодинамиката на възможните психопатологични и психосоматични предиспозиции при различните характерови типове (Бернаскони, 1992).

При бордърлайн личностите и шизоидния характер (пренатална, натална и ранна травма в нарцистичната фаза до третия месец у новороденото – преживяна като травма от отхвърляне) акцент в психотелесната работа се поставя на окулярния сегмент, отговарящ за контакта с външния свят и диафрагмален сегмент вторично. Психопатологичните реакции са: шизофрения, психоза, депресия, параноя, хипохондрия, безсъние, бърнаут. А психосоматичните: в сензорните органи, сърдечносъдовата система, мозък, имунна недостатъчност, завишени прагове на болка.

При оралния характер (травма в сензорната фаза до края на първата година – преживяна като травма от изоставяне) акцент в психотелесната терапевтична работа се поставя на оралния блокаж, отговарящ за подчинителното поведение, доверие и приемане, и прилежащите мускулни групи. Психопатологичните рискове са: депресия, меланхолия, хиперконсумативни разстройства, зависимости. Психотелесните: стоматологичен апарат, цервикална зона, храносмилателен апарат – първи тракт, дихателен апарат, анорексия.

При садомазохистичния характер (травма във фазата на Аза – от 1 до 3 год., преживяна като травма от унижение) акцент в психотелесната работа се поставя на цервикален, дорсален и тазов сегмент, отговарящи за агресията, и прилежащите органи. Психопатологичните рискове са: епилепсия, депресия, обсесивно-компулсивни разстройства, хипохондрия, паническо разстройство. Психосоматичните – мигрена, астма, булимия, хиперфагия, затлъстяване, невродермити, алергии, заекване, храносмилателен апарат – последен тракт (колити), двигателна система, кожа, туморни образувания.

При психопатния характер (травма във фазата на съперничеството – 3-5 год., преживяна като травма от предателство) акцент се поставя на цервикалния и абдоминалния блокаж, отговарящи за прекъсването на връзката с чувствата и спонтанния израз на емоциите. Психопатологичните рискове са: хипомания, депресия, фобии, конверзионни разстройства. Психотелесните, от своя страна: централна нервна система, двигателен апарат, сърдечно-съдова система, хипертония, инсулт, инфаркт, храносмилателна система и мозък.

При психотелесната работа с ригидния характер (травма в сексуалната фаза – 5-7 год., преживяна като травма от несправедливост) акцент се поставя на торсов и тазов сегмент, блокиращи отпускането, удоволствието и доверяването, и прилежащите органи. Психопатологичните рискове са: тревожност, натрапливости, паническо разстройство, фобии, сексуални разстройства, хистерия. Възможните психотелесни симптоми – в урогенитална зона, сърдечносъдова система, дихателна система, автоимунни заболявания.

Характерът се явява психичната „почва” на заболяването – огнище на психосоматична импулсация, фиксирано патопластично преживяване, формирано в ранна детска възраст.

В съвременната психосоматика отличаваме предразположеност, разрешаваща или задържаща развитието на болестотворните механизми. От една страна, тя е генетично обусловена и при определени условия на средата може да бъде отключена или не. Приносът на епигенетиката в последните десетилетия е именно в посока на твърдението, че средата предопределя кои гени ще бъдат изявени и кои – не. От друга страна, предразположеността може да бъде придобита и е следствие на травми, възпитателни подходи, формиращи съответната характерова предиспозиция към телесни патогенни процеси. Отключващи фактори за тези заболявания обикновено са трудни житейски ситуации. Всеки тип характер чете като трудни различни житейски обстоятелства. Факторите на средата с отключващ ситуационен характер са силно обуславящи в психосоматичните заболявания. В световната медицина вече се говори за биопсихосоциални заболявания и интегративен подход в лечението им. А това включва не само същинската терапия на вече изявеното заболяване, а превантивна работа с предразположеността, личността, ситуацията.

Психосоматика и личностова предразположеност

Ще опиша личностовите типове, предразположени към някои психосоматични болести:

Дихателна система

Бронхиална астма. Характеристики на личностовия профил: потискане на депресията и агресията (Mellett, 1978), ниско ниво на фрустрационна толерантност (Groen, Pelser, 1960), повишена възбудимост, изтощаемост и тревожност (Тхостов, Арина, 1990), висок коефициент на алекситимия (Nemiah, 1975; Sifneos, 1973; Brown et al., 1981), скрита силна потребност от любов и подкрепа. Астматично болните силно потискат агресивната експрасия (Braeutingam, Christian, 1973). Психодинамиката е свързана с двойнствената връзка от типа „любов-отчуждение” в ранното детство с майка, която не толерира откритата словесна експресия на емоциите. Астматичният пристъп настъпва често в ситуация, която изисква агресивно самоотстояване или изразяване на нежни чувствна, но последното се явява невъзможно, поради висока тревожност и ниска самооценка. Симптомът играе ролята на омилостивяващ поведенчески инструмент.

Сърдечно-съдова система

Есенциална хипертония. Дебютът на артериалната хипертония често е в житейски епизоди, отличаващи се с хронично, напрегнато очакване. (Grace, Graham, 1952). Отключващи фактори са и продължителен страх, недостиг на време, нарастващо напрежение. Инхибиторните процеси са силни в моментите, изискващи изразяване на критичност и агресивност. Повишаването на налягането е естествено след подадения от амигдалата сигнал за защитна реакция от типа „атака” или „бягство”. Потискането на реакцията обаче е психогенен фактор за заболяването (Cannon, 1929). По данни на Александер (2002), от психодинамична гледна точка, при хипертония зад постояното потискане на нарастващата агресивност стои дефицит на самоутвърждаване, подхранван от ниска самооценка и зависимост от чуждата благосклонност. Зад хипертрофиралото чувство за отговорност стои потиснат гняв – пусков механизъм за повишаване на артериалното налягане. Постоянният вътрешен конфликт хронифицира симптома и го превръща в защитен механизъм срещу собствения агресивен импулс. (Cottington, 1986; Diamond, 1982).

Исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда. Roseman, Friedman (1959) описват поведението на застрашените като поведение тип А, по-късно разделен на три подтипа: бавно превключващи от симпатикусова на парасимпатикусова емоция, със силни задръжни процеси и със силни възбудни процеси. Наблюдава се при силен стремеж към социален успех – форма на невротична компенсация на гладното чувство за утвърждаване и лабилно себевъзприемане. (Dunbar, 1954). Хиперактивността, ананкастните черти, стремежът към доминантност на болните говорят за хипертрофирал Свър-Аз, идентификация с бащината енергия. (Ladwig,1986). Симпатикотоничната доминанта, учестеният пулс, повишеното систолично налягане отличават тип А от тип Б. (Rosenman, 1959). Депресивните състояния увеличават двукратно вероятността за инфаркт. (Малкина-Пых, 2004).

Хранителни разстройства

Затлъстяването, анорексията, булимията са доказани психогенни разстройства (Бернаскони, 2001). Ще се спра тук само на по-често срещаното у нас затлъстяване. Тясната привързаност с доминантната майка стои в дъното на психодинамичната картина. Този тип майка фиксира детето в пасивно-рецептивна позиция (Brautigam,1973). Повишеният прием на калории се явява защита от страха и депресивното състояние. Регресивното подсъзнателно отъждествяване на любовта и храната стои също в основата на хиперконсумацията. Компулсивното хранене се явява хиперкомпенсация на липсващата майчина свободна и топла енергия. (Бернаскони, 2001).

Стомашно-чревна система

Язва на стомаха. Неизразяване на емоциите, бедна фантазия, ригидно и механично отношение към живота отличават болните. Хроничното саморазрушително претоварване крие субдепресивен фон. Често психичната „пъпна връв” с майката не е прекъсната, а образът на бащата се явява недостижим. (Loch, 1963).

Язвен колит и болест на Крон. Структурата на личността често е депресивна. Болните се отличават със стремеж към признание, избягване на агресивната реакция и показване на дълбоките чувства. Наблюдават се инфантилност, нарцисизъм (Luban-Plozza, Meerloo, 1968) и анални черти на характера: пунктуалност, акуратност, чувство за дълг.

Ендокринна система

Хипертиреоидизъм. Класическият психосоматичен подход, представен от Александер (2002), вижда психодинамичните източници на болестта в отсъствие на чувството за защитеност в ранното детство, водещо до неувереност и ниска самооценка. Компенсаторно болните развиват чувство за отговорност, действеност, грижа за другите, потискащи страха. Тези контрафобични черти се наблюдават при повече от 2/3 от заболелите. Страмежът към успех ги води до изтощение (Brautigam, Christian, 1973). Alexander (1951) ги нарича: „хора, които цял живот опитват да спечелят битката със страха”.

Диабет. Bleuler (1975) описва разликата между възрастните (тип II) и болните от юношенски диабет (тип I). Първите не са толкова тревожни, при тях е несъмнена тенденцията към ларвирана депресия. На лице е задоволяване на неоралните потребности с храна. Хипергликемията често се дължи на наднормено тегло и последващо изтощение на инсулиновия апарат. Грижата за себе си и себезащитата са заместени от зависимост и грижа за другите. Според Reindell (1976) при диабетиците се наблюдава амбивалентна тенденция на тревога и безпокойство, от една страна, и стремеж към покой и защитеност – от друга.

Кожни заболявания  

Всички типове невродермити говорят за проблеми с границите. Задържаните агресивни импулси, непревърнати в себеотстояваща реакция, „избиват” по кожата като защитен клапан или като оправдание за избягване на контакта. Възприятието за реакцията на околните е силно изострено. (Детлефсен, Далке, 1998).

Гинекологични заболявания

Включват функционални симптоми без морфологични поражения, например, вторичната аменорея; соматични симптоми без органика: диспанеуния, вагинизъм и някои органични заболявания с органови нарушения – миоми, кисти и др.

Рак на млечната жлеза. Засегнатите са жени с ранни проблеми в междуличностните отношения, сескуалната сфера, преживяването на женствеността, хипертрофиралата майчина роля в живота, с депресивна и тревожна преработка на емоциите.

Дисменорея и предменструален синдром (ПМС). Психоаналитичната гледна точка вижда анална фиксация в основата на проблема – страх от загуба, водещ до контракция на тазовоаналната мускулатура. Крайната степен на контрактурата са вагинизъм и констипация. Понякога симптомът е следствие на травматично сексуално преживяване (Бройтигам, 1999; Бернаскони, 1998). Но вътрешното напражение може да е следствие и на ригидно сексофобно възпитание, непоощряващо сексуалния аспект на женствеността. Възможно е не само негативно отношение към менструацията, а към майката като цало. Често наблюдаваме инфантилно поведение, фиксация в момичешкото и страх от съзряването и женствеността или напротив – идентификация с мъжкия модел на поведение.

Силно изявеното мъжко начало или незрялата женственост са черти и на пациентките с психосоматична стерилност и репродуктивни проблеми, често срещани днес.

Ранните проблемни отношения с майката са и сред психогенните фактори за спонтанния аборт. От 1/4 до 1/2 от абортите не се дължат на хромозомни аномалии, инфекции, или изменения на шийката на матката, а имат психогенна основа, също свързана с преживяването на майчинството и женствеността (Deutsch, 1953).

Най-драматичното доказателство за психогенната соматизация е мнимата бременност.

Опорно-двигателна система

Ревматизъм. В личностовата картина са изразени: страх, депресия, склонност към саможертва, зависимост, повишен самоконтрол,  перфекционизъм, издържливост и потисната агресия. Често описват тези пациенти като склонни към „любяща тирания”. Повишеното мускулно напрежение, последвано от блокирана агресивна реакция, водят болката, местеща се според блокираното движение. Тя намалява след разтоварване на агресивния импулс. (Grace, Graham (1952).

Шийните, гръдните и поясните прешлени също реагират при остеохондрозата според зоната на мускулния блокаж, спиращ съответната поведенческа реакция – подчинителна, съблазнителна, агресивна – според мускула, на когото е делегирано извършването на съответното движение. (Bernasconi, 1998).

При ревматоидния артрит личностовата черта, правеща впечатление, е търпимостта. Преморбидните пациенти са тихи, издържливи, добросъвестни, много работливи и необръщащи внимание на собственото тяло. Зад това отново се крие задържана агресия (Alexander, 1951). Отличават се още със самоконтрол, самоограничения и благотворителна тирания над другите. Мазохистичната саможертва върви ръка за ръка с пасивна взискателност. Свръхсъвестност и отстъпчивост, обгрижване на света, интензивно физическо натоварване – така изглежда ежедневието им. Зад това се крие депресивна тенденция, произтичаща от изпитван към майката страх при жените и от бащата – при мъжете. (Cobb, 1962).

Вегетативна система

Психовегетативни синдроми. Поведението на болните е вечен компромис (Любан-Плоцца, 2000). Отличава ги неуравновесеност, незабележимост, обсесивно-депресивни и хипохондрични черти. Самостоятелността и ескпресивността са потиснати от страха от изоставяне и базисното неверие в себе си. Вегетативната дистония е клапан за напрежението и средство за привличане на внимание, понеже телесните симптоми са „оценени” като по-важни от психичните, по-получаващи внимание още от детска възраст.

Отделителна система

Бъбречнокаменна болест. Страдащите обикновено са били принудени да бъдат послушни деца с афективен дефицит в детството. Песимисти са за бъдещето. Неизразяването на емоциите и натрапливите черти в характера им водят до стагнация на енергията и кристализация на неразтворимите соли в бъбрека. (Navaro, 2012). В урологията са правени относително малко изследвания, целящи определянето на личностовите типове на болните. В началото на 2017 г. стартирах изследване, което има за цел да определи личностовата предразположеност към уролитиаза. Работната ми хипотеза е, че това са пациенти с ананкастни черти, в висок коефициент на алекситимия, стимулираща соматизирането, относително ниска емоционална компетентност, с ригидни и мазохистични характерови черти и склонност за потискане на страха и гнева, като последното затруднява и партньорските им отношения.

Функционални сексуални разстройства

Качеството на сексуалния живот в повечето случаи зависи от психологически (хормонални като следствие), а не от анатомични фактори. (Любан-Плоцца, 2000).

Отсъствието на сексуална реактивност при жената е свързано с разстройства от предгениталната фаза на развитие. Първичната или вторична аноргазмия е следствие на нарушени междуличностни отношения – като повод и дълбоко сексофобно възпитание или травми – като причина. Еректилната дисфункция е форма на защитен механизъм на Аза пред страховете от сексуалното, свидителство за неадекватно разрешаване на едиповата ситуация. Thomas (1977) също твърди, че сексуалното поведение се нарушава, когато е съпроводено от страх от наказание и вина. Еректилната дисфункция или аноргазмията са олицетворение на тясната връзка между психологическите бариери и телесното им изразяване.

Онкологични заболявания

Още Хипократ и Гален виждат връзката между рака и психосоциалните фактори. Психосоматичните изследвания на онкоболни показват тясна връзка между емоциите, централната нервна система и имунната система (Baltrusch et al., 1991; Temoshok, 1987). При болните се наблюдава: ранна загуба на значима личност от близкото обкръжение, неспособност за изразяване на враждебни чувства, съхранена „пъпна връв” с родител, сексуални нарушения. Психичните канцерогенни фактори са събития от типа: траур, унижение, обида, продължителен страх, безнадеждност, отчаяние, безсилие. Загубата на жизненост потиска имунната система, а промененото хормонално равновесие води до повишаване производството на атипични клетки. Себепреживяването като жертва, понякога неосъзнато, е придружено от външен локус на контрола и депресивна характерова база. Главен отключващ фактор за рака е стресът (Саймонтон и Саймонтон, 2001). А самото заболяване е парекселанс форма на буквализиран символ и въплътена автоагресия.

Психосоматични аспекти на депресията

Едно от най-соматизираните психични състояния е депресията. Потискащите процеси в съзнанието непосредствено действат на телесните функции. Смята се, че зад повечето психосоматични оплаквания стои изявено или ларвирано депресивно състояние. Poldinger (1982) говори за депресията като за соматизиран страх. Дори при реактивните депресивни епизоди понякога соматичните симптоми превалират над психичните. Соматизацията при депресивното разстройство психодинамично се обяснява с това, че симбиотичната зависимостт от външен реален обект бива заместена със зависимост от вътрешен обект – един от органите в тялото. Личностовите черти са свръхприспособимост, симбиотично отношение, силна привързаност, хронично потискане на самоотстояването и агресията. Депресията е ракът на душата – крайна изява на автоагресия.

Инфекциозни болести

Тежестта на инфекциозните болести зависи от вирулентността на микроорганизмите и от резистентните сили на организма. Имунната система е свързващо звено във функционалната психосоматична верига. В аферентната си част тя влияе на активирането или дезактивирането на макрофагите, лимфотока, изменението на автоантигените, количеството и скоростта на деленето на имунните клетки, мембранния метаболизъм и нарушението на специфичните имуноглобулини. В еферентната й част дори и малки изменения на нивата на кортикостероидите водят до блокиране от макрофагите на комплексите антиген-антитяло. А имунната система директно се влияе от психичните състояния. Количеството на клетките Т-4 намалява при стрес, а Т-8 – при стрес и депресия.

Опитните инфекционисти знаят, че психогенните фактори са силно значими и при ангините. Статистиката показва, че хората в стрес боледуват 3 пъти по-често от инфекции на горните дихателни пътища. Податливостта на респираторни вируси зависи от емоционалното състояние. (Lewis, 1957). При разпад на психичните защити в началото на психотерапевтичния процес една от първите наблюдавани реакции е „готовност за соматични заболявания“ (Weizsacker, 1949).

В началото на ерата на антибиотиците е описана личността и на болните от туберкулоза: лабилна самооценка, шизоидна структура или предедипово нарцистично разстройство. (Rahe, 1964). Днес знаем, че имунната система е мултисистема, от която са неотделими ендокринната и нервната и трябва да се разглеждат като едно цяло. Затова днес говорим за новата наука психоневроендокриноимунология.

Главоболие

То е една от най-честите психосоматични реакции на травма и конфликт, независимо дали осъзнат или не. Склонните към главоболие често носят чувство за вина и завишени очаквания, повишено честолюбие, активност, перфекционизъм, интелектуален труд,  хронично напрежение от претоварване, фрустрация от задържан гняв, невъзможност за пълно отпускане, дължаща се на силния цервикален блок, осигуряващ рационален контрол и задържане на агресивния импулс. (Bernasconi, 1998).

Определянето на личностовите типове, предразположени към съответното заболяване е изключително полезно в работата на специалистите по психосоматика и психотелесните терапевти, които работят с причините за болестите, а не със симптомите-следствия.Това е голям принос в превантивната и профилактична медицина, защото винаги е по-добре да предотвратим, отколкото да лекуваме в последствие болестта.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Alexander, F. (1951). Psychosomatic medicine: Its principles and applications. N.Y. Konald

Baltrusch, H., Stangel, W., Titze, I. (1991).  Tress, cancer and immunity. New developments in biopsychosocial and psychoneuroimmunologic research. Acta Neurologica. 13: 315-327

Bleuler, E. (1975). Lehrbuch der Psychiatrie, 13. Aufl. Pringer. Berlin, Heidelberg, New York

Bernasconi, W. (1992). La terapia dei cinque movimenti. IRC – Press

Brautigam, W., Christian P. (1973). Psychosomatische medizin.  Theime, Stuttgart

Brown, E., Fukuhara, J., Feiguine, R. (1981). Alexithymic asthmatics: The miscommunication of affective and somatic states.  Psychother Pychosom., № 13, p. 116-121

Cannon, W. (1929). Bodily changes in pane, hunger, fear and rage. Appleton: New York

Cobb, S. (1962). Hostillity and its control in rheumatoid disease. Artriti Rheum.. 5: 290

Cottington, E., Matthews, K., Talbott, E., Kuller, L. (1986). Occupational stress, suppressed anger, and hypertention.  Psychosomatic medicine, 48, 249-259

Deutsch, F. (1953) The psychosomatic concept in psychoanalysis. Int. Univ. Pres. New York

Dunbar, F. (1947). Mind and body: Psychosomatic medicine.  Random. New York

Dunbar, F. (1954). Emotions and bodily changes. 4. Aufl. Columbia Univ. Press. New York

Grace, W., Graham, D. (1952). Relationship of specific attitudes and emotions to certains bodily diseases.  Psychosom. Med. 14. 143

Groen, J. (1982). Clinical Reearch in Psychosomatic medicin.  Assen

Groen, J., Pelser, H. (1960).  Experiences with and results of group psychotherapy in patients with bronchial astma. Psychosom. Res., vol. 4. p. 191-205

Ladwig, K. (1986),  Kardiovasculare Huperreaktivitat und Depression. Differentielle psychosomatic der koronaren Herzerkrankung. Springer. Berlin

Lewis, B. (1957). Hyperventilation yndrom: clinical and physiologic observations. Postgrad. Med., 21: 259-271

Loch, W. (1963),  Regresion.  Pyche (Stuttg.), 17: 516

Luban-Plozza, B.; Meerloo, J. (1968).  Anorexic mentale et suicide intestinal.  Med. Hyg., 26: 847

Mellett, P. (1978). The birth of asthma. – J. Psychosom. Res., Vol. 22, p. 239-246

Navarro, F. (2012). La somato-psycho-dynamique de la Vegetotherapie Caractero-analytique. Un nouveau regard sur la patologie. Sainte Luce sur loire. Helio Graphic

Nemiah, J. (1975).  Denial revisited: Reflections on Psychoomatic theories. Pychother. Psychosom., Vol. 26, p. 140-147

Nemiah, J.; Sifnoes, P. (1970).  Psychosomatic illness and problem of communication. I Psychother. Pychosom. 18: 154-160

Poldinger, W. (1982).  Differenzieren zwichen Psychosomatosen und larvierten Depressionen.  Mk. Arzt. Forth, 32: 53-64

Reindell, A.; Petzold, E.; Kammeier, W.; Deter, C. (1976).  Psychotherapie bei Diabetes meilitus? Prax Psychother. 21: 139-143

Rosenman, R.; Friedman, M, (1959).  The possible relationship of the emotions to clinical coronary heart diseas. In: hormones and atherosclerosis.  Academic Press. New York

Sheldon, W.; Stevens, S. (1942). The Varieties of Temperament. Harper, New York

Sifneos, P. (1973b). The prevalence of “alexithymic” characteristics in psychosomatic patients. J. Psychother. Psychosom., Vol. 22, p. 255-262

Temoshok, L. (1987).  Personality coping style emotion and cancer: towards an integrative model. Cancer Surveys 6: 545-567

Thomas, K. (1977).  Toward Multidimentional Values in Teaching. The Example of Conflict Behaviors. Academy of Management Review

Weizacker, V. (1949). Von Psychosomatische Medizin. Verb. Dtsch. Ges. Inn. Med., 55:13

Александер, Ф. (2002). Психосоматическая медицина. Принципы и практическое применение. Москва. Ексмо

Бернаскони, В. (2001). Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия, София, ЛаковПрес

Бройтигам, В.; Кристианр П.; Радр М. (1999).  Психосоматическая медицина: Кратк. учебн., Гэотар Медицина, с. 376

Детлефсен Т., Далке Р. (1998). Болестта като път. София, Кибеа

Кречмер, Э. (2000),  Строение тела и характер.  НО Научный фонд „Первая Исследовательская лаборатория им. Акад. В. А. Мельникова“

Любан-Плоцца, Б.; Пельвингер, В.; Крегер, Ф. (2000). Психосоматические расстройства в общей медицинской практике. СПб, НИ психоневрологический ин-т им. В. М. Бехтерева

Саймонтон, К.; Саймонтон, С. (2001).  Психотерапия рака. СПб: Питер

Тхостов, А.; Арина, Г. (1990). Теоретические проблемы исследования внутренней картины болезни. Психологическата диагностика отношения к болезни при нервнопсихической им соматической патологии., Л.р с. 32-38.