Откъс от книгата „Сбогом, паника и стрес”, Кремена Станилова
Да бъдеш тук и сега.
Едно клише-капан, който затяга челюстите си около и без друго стресираната душа и ум на съвременния човек.
Отвсякъде се сипят диагнози-присъди.
Тревожен си, защото не си тук и сега. Имаш паник атаки, защото не си тук и сега. Стресиран си, защото не си тук и сега. До тук, добре. Тези твърдения сами по себе си са верни, но не дават изход от това положение. Как да си тук и сега? Но преди да се даде отговор на този въпрос, е добре да се отговори на следния въпрос: Възможно ли е да си САМО и ЕДИНСТВЕНО тук и сега? Отговорът е НЕ, не е възможно, поради една проста причина, че ние не сме животни, ние сме хора и нашият мозък е устроен по един по-специфичен начин. Имайки неокортекс, или мозъчна кора, това ни прави способни да осъзнаваме, че има вчера и утре, и функция на нашия ум е да движи във времето.
Отговорете си на следните въпроси:
Колко често на ден си мислите за миналото – с тъга, вина, гняв, облекчение?
Колко често на ден си мислите за бъдещето – след 5 минути, след 5 дена, след 5 месеца – предполагайки, предвиждайки, планирайки? Изпитвате ли страх от неизвестността на бъдещето? Няма човешки ум, който да не пътува между миналото и бъдещето. И това, което във всяка публикация за самопомощ се препоръчва „научи се да бъдеш тук и сега”, е само част от отговора на питането „как да се справя с паник атаките и да бъда по-спокоен?”.
Според П. Мерсие „грешка и безсмислен акт на насилие е да се концентриираме върху тук и сега с убеждението, че така обхващаме същественото. По-добре би било да да се движим във вътрешното пространство и време уверено с подобаващо чувство за хумор и съответната доза меланхолия.” Цаката на така нареченото спокойствие е не да бъдем като животните само в тук и сега, а да тренираме ума си да се завръща в реалността, вземайки си уроците от миналото и планирайки действия в бъдещето. И е нужно да помним, че уроците се прилагат само в някое конкретно тук и сега, както и плановете се реализират в някое конкретно тук и сега. Нужно е да се научим да различаваме реалистичното планиране от фантазирането и предположенията, които нямат корени в реалността – нашата и на другите.
Оставайки често в миналото, се обричаме на депресия и заблатяване. Хвърчейки нетърпеливо и предполагайки бъдещи развои, се обричаме на тревожност, стрес и паник атаки.
Според М. Крогерус и Р. Чепелер, всеки човек има предпочитана насока на мислите. Той ги нарича модели на културните наклонности. Първият – „подвластен на паметта”, символизира носталгичната Европа с нейните битки, войни, исторически заплитания. Вторият – „подвластен на мечтите” е представителен за вечно гонещата щастието Америка. Третият – „подвластен на реалността”, символизира предприемчивата Азия. Помислете и определете, на кой континент пребивавате често в мислите си и ще разберете защо сте депресирани или тревожни и защо имате паник атаки. Ако често стъпвате в Европа или Америка, не е лошо, ако гледате на това като кратки пътувания, но важно е накрая да се завръщате в спокойната и зелена Азия.
Това умение за завръщане може да се тренира по различни начини: медитациии – активни и пасивни, релаксации, визуализации, осъзнатост или майндфулнес. Психотерапевтичната работа по пребиваването тук и сега е свързано и с преработката на характеровите страхове и защитите, които правим срещу тях. Като първа стъпка ви предлагам една кратка медитация – ключ към завръщането на ума в Азия.
Отделете 5 минути на ден. Седнете на тихо и спокойно място със затворени очи. Нека краката ви бъдат плътно стъпили на пода, гърбът – изправен, главата леко отпусната напред и надолу. Наблюдавайте мислите, които минават през ума ви. Може да забележитe поток от мисли, които преминават в рамките на тези пет минути. Единственото, което е нужно да правите, е да ги наблюдавате без да ги цензурирате и променяте, само поставяте мислени етикети върху мисълта, която изникне: „мисъл за миналото”, „мисъл за бъдещето”, „мисъл за настоящето”. Наблюдавайте ги и и им позволете да идват и да си отиват, единствено, поставяйки им етикет.
Ако практикувате осъзнатост, ще забележите, че в ежедневието все по-лесно ще превключвате към онова, което е тук и сега. Дали ще миете чинии, дали ще чистите, дали ще оправяте леглото, дали ще правите проект в офиса, мислите ви ще се настаняват все по-комфортно в тук и сега.
И когато умът ви реши да остане по-дълго в Европа или в Америка, помнете, че не може да промените миналото, но можете да съсипете настоящето си, ако се тревожите за бъдещето.
За да се справите с депресията, ще е нужно да се откажете от претенцията за едно по-добро минало. А за да се справите с тревожността и паник атаките, ще трябва да се откажете от желанието да контролирате бъдещето. Единственото, което е във ваша власт, е да създадете едно приятно за живеене настояще.
Не можете да се справите сами.
Тогава на дневен ред е работата с психотерапевт.
Дали?
И кога?
Това решавате вие.