Мадлен Алгафари, май 2024
Пиша откакто се помня… Пиша както дишам – толкова ми е естествено… А сега стоя пред белия лист и ми ги няма думите… Все още съм във фазата, в която не мога да повярвам, че трябва да напиша това: Сбогом, Ина! „Сбогом“ на български означава с Бога – вече не толкова с човеците физически, но с Бога у дома.
Проф. Захарина Савова е от първите психотелесни терапевти в България. Част от четвъртия випуск на вече 30-годишния ни институт. Обучението й започва в Швейцария, където започнахме специализацията си пионерите на психотелесната терапия в България. От 2010 година Ина беше член на борда на директорите на Български Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия. Като професор в Медицински университет – София тя бе първият приет индивидуален член на ЕАВР от България. След това, благодарение на нейното членство, можехме да кандидатстваме като професионална общност и обучителен институт и всички ние – нейните колеги и студенти. Без нея нямаше да сме част от голямото световно професионално семейство днес.
Тя бе сред ярките личности, които оставят следа завинаги.
Академичният път на проф. Захарина Савова, дм започва през 1990 г. като научен сътрудник в секция „Геронтология и гериатрия“ на СБАЛЕГ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД. През 2002 г. става асистент в катедра „Медицинска педагогика“ във Факултета по обществено здраве към Медицински университет – София. От януари 2018 г. е заместник-директор, а от 2019 г. заема длъжността Директор на Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицински университет – София.
Проф. З. Савова е магистър по „Клинична психология“, ”Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Има придобити специалности по „Управление и организация“ (1990 г.), „Медицинска педагогика“ (2007 г.) и „Икономика на здравеопазването“ (2013 г.) Специализирала е „Неорайхианска аналитична психотерапия“ към WestdeutcheAkademie и „Основи на когнитивно-поведенческата психотерапия“ към БАКПП.
„Доктор” е по научната специалност “Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ (2006 г.). През 2013 г. заема академичната длъжност „Професор“ по същата специалност във Факултета по обществено здраве към МУ– София.
През 2021 г. е удостоена с Награден Знак „PANACEA“ в медико-социална област за значими постижения в преподавателската, научна и експертна дейност.
През 2021 г. е наградена с отличието „Любим преподавател“ на МУ – София в областта на медико-социалните науки.
Проф. Захарина Савова има богат управленски опит. В периода 2010-2013 г. е Председател на борда на директорите на УМБАЛ „Александровска“. Била е зам. председател и Председател на Общото събрание на ФОЗ, МУ – София (2012-2019г.); Председател на Контролния съвет на Медицински университет – София (2016 –2019 г.); Член на борда на директорите на ИНАП от 2010 г. , преподавател и супервайзор.
Проф. З. Савова е научен ръководител на десетки дипломанти, специализанти и докторанти във ФОЗ “Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ и на още десетки към Института по Неорайхианска аналитична психотерапия.
Член на научни журита за присъждане на академични длъжности и научна степен „доктор“.
Автор и съавтор на над 170 научни публикации у нас и в чужбина, на 4 монографии, свързани със стреса, психогенните хранителни разстройства и психотелесния терапевтичен подход в лечението им, на 8 учебника и учебни помагала по Социална медицина – превенция на здравето, Геронтология и гериатрия, Педагогически и психологически проблеми на здравните грижи. Научните трудове на проф. Савова имат над 320 цитирания. Член е на Съвета по Медицинска наука при МУ – София от 2008 г. Главен редактор на сп. “Здраве и наука“, член на редакционен съвет на сп. „Здравна политика и мениджмънт”. Член е на престижни национални и международни организации.
Нейните думи ще се помнят : „Днес животът на повечето от нас е все по-натоварен, задачите и изискванията се увеличават, страдаме от хронична липса на време за себе си и хората, които обичаме. Наложените отговорности , в повечето случаи от нас самите, ни преследват, а какво иска душата и тялото ни… е друг въпрос. „Те ще чакат“ – си казваме често. Но съм убедена, че от нас зависи да живеем в хармония, да се усещаме прекрасно, да бъдем щастливи и успешни. Но…трябва да приемем собствената си природа, да бъдем готови до положим усилия и най-вече желание за промяна. Чудесата са вътре в нас и това го доказва житейският ми опит и дългогодишната ми психотерапевтична практика“.
Ина беше толкова цветен и широкоспектърен човек. Изключително силна и същевременно майчински топла. Цветно беше винаги облеклото й, цветни бяха мислите и емоциите й. Беше направо торнадо от цветни мисли, емоции, идеи. А смехът й беше емблемата й. Сега, когато съзнанието ми още е в отрицанието на случилото се и иска обяснение, единственото, което хрумва на ограничения ми човешки ум, е, че има вероятно и други светове, в които се нуждаят от целебния и заразителен смях на Ина, която водеше сесии и по смехотерапия. А всички ние, които имахме шанс да пресечем животите си – колеги, студенти, благодарни пациенти – сме признателни за тази обогатяваща и незабравима среща.
Ще ни липсваш много, Ина, но ще продължим и предадем нататък общата ни кауза! В последните ни разговори обсъждахме глада за ЕДИНСТВО сред хората днес. Затова всички ние – нейните колеги и студенти от Български Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия ще поемаме и подкрепяме занапред всяка инициатива, която служи на общото ни чувство за принадлежност, не само през професионални срещи, но и човешки диалог, за да се сближим като хора, като родители, като личности с различни таланти или споделящи лични трудности сред общност, в която изповядваме общи ценности, философия и вярвания. За да не позволим на самотата и отчуждението да ни отдалечат от човешката ни природа и здравето ни.
Благодарим ти, Ина за знанията, за опита и личния ти пример за това как се живее с размах и винаги с Любов! И смъртта ти е пореден урок по Живот за нас! Обичаме те!
