Здравето е монета с две страни – “душа-тяло”- откъс от книгата “Вяра имам” на Мадлен Алгафари
„Здравейте, бихте ли публикували нещо повече за връзката между болестите на тялото и психиката ни. Интересува ме вашият Институт и психотелесният терапевтичен подход.”
Милена
Здравей, Милена!
Първото нещо, за което се сещам като чета писмото ти, е една мисъл на Диипак Чопра, която ще цитирам по памет: всички процеси, протичащи в тялото, са като верига от пожарникари, които си подават кофата, само не знаем първият откъде взима кофата. Знаем, че тялото е една система, изградена от множество подсистеми, всяка от които – изградена от други подсистеми. Знаем, че всички те функционират взаимосвързано, но не знаем как първата материална реакция се поражда от нематериалните мисъл, идея, чувство или поне не е научно онагледено. Квантовите физици вече се опитват да обяснат как се забавят вибрациите и се скъсяват разстоянията между частиците и енергията преминава от едното си “агрегатно” състояние – нематериалното – в другото – материалното. Учените днес доказаха вече и че стресовият хормон цитозин преминава през клетъчната мембрана и променя структурата на ДНК. Така се обяснява феноменът соматизация – т.е. превръщането на психичното в телесно. Но дори и да не се запознаем с най-новите научни открития на квантовата физика и медицината, дори и без да можем все още да отговорим на въпроса “как?”, бихме могли да предположим, благодарение на натрупания хилядолетен човешки опит, връзката между тялото и душата. Народната медицина е достигнала до нея много преди съвременната медицинска наука да успее да обясни динамиката на появата на болестите. Народната мъдрост, която неведнъж съм цитирала – „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно“ – е доказателство за това. Всички телесни симптоми могат да бъдат разглеждани като физически израз на психически конфликти, които чрез своята символика “говорят” и “демаскират” съответния проблем на пациента, достатъчно е да се научим да “четем” телесния език. За щастие разделените през столетията науки за душата и тялото сега се обединяват в единствената единна наука психосоматика (от гръцки – “психе” – душа и “сома” – тяло). Пълното излекуване на който и да било симптом е невъзможно, ако не се акакуват и двете страни на монетата. Но тъй като психичните симптоми не са така видими, както телесните, често са оставали незабелязани или пренебрегнати, били са като един невидим враг, срещу който е трудно да разбереш с какво оръжие да тръгнеш. Така научната медицина дълго е гледала на симптомите – като на врагове. Народната медицина обаче и съвременната психосоматика припознават в симптома свой съюзник. Дори и да звучи странно за някои, симптомите наистина са наши съюзници в пътя към здравето. Думата здраве съществува само в единствено число. Не можем да кажем “здравета”. Симптомите обаче могат да са много. Когато са много, образуват синдром, а когато синдромите са много, вече говорим за болест. Болестта “осветява” пътя към здравето, ако знаем как да я изтълкуваме. Ще използвам едно, макар и твърде опростителско сравнение на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке от книгата им “Болестта като път”: тялото ни е като автомобил, когато всичко функционира безгрешно, на таблото не светят предупредителни лампички. Ако обаче се появи някакъв дисбаланс, някакъв симптом, на таблото светват лампи, които са наши съюзници, т.е. предупреждават ни, че нещо не е наред, но все още не е късно да се поправи. Например, сигнал за свършващ бензин, масло, прегрял двигател, проблем със спирачките и т.н. Ако се “вслушаме” в лампичката и разберем какво ни казва и налеем бензин, колата ще продължи да върви без проблем. Ако не забележим лампичката, скоро колата ще спре. Когато симптомът – “предупредителна лампичка” се лекува само с лекарства е все едно да отвинтим истинската лампичка от таблото на колата и да се заблуждаваме, че щом не свети, няма проблем. Но скоро бензинът ще свърши. Разумното решение е да налеем бензин. Лекарствата “отвинтват сигналните лампички”, но не “наливат бензин“. Това не означава, че не трябва да се пият лекарства. Трябва да признаем и уважаваме всички постижения на соматичната медицина, но не можем да оставим другата страна на монетата, ако искаме да постигнем пълното здраве.
Тази тема е много дълга, Милена. Но ще се опитам сега съвсем накратко да изредя някои телесни симптоми и техните психични причини без да се впускам нашироко в тълкуването на символиката им. Общо свързващата ги логика е следната: телесният симптом е израз на някаква липса, на проявен в тялото принцип, който не се е проявил в поведението например.
Ето няколко примера за превод на телесния език. Възпаленията са пренесен в тялото конфликт. Склонен към възпаления е този, който се опитва да избягва конфликтите на поведенческо ниво, тогава войната се пренася в тялото. По подобен начин в тялото е пренесена и агресията при алергичния човек. Алергията е свръхзащитен отговор на имунната система на някакъв обикновено безобиден алерген, който също трябва да бъде тълкуван символично, а не буквално и материално (най-простото доказателство е, че под упойка алергията към него изчезва), което означава, че пациентът е “алергичен” към символа, а не към химическата субстанця. Страдащите от задух често се чувстват “задушени” от нещо в живота си, но отхвърлят агресивната реакция, страхуват се от пълното доверяване, приемане или отдаване на свободата (психологически страхът се асоциира с теснота, а свободата с разширяване). Проблемите в храносмилането пък могат да се интерпретират като проблеми в “смилането” и приемането или справянето с някои житейски обстоятелства. Чернодробните заболявания могат да се дължат на неумението да се “погълнат” някои житейски отрови. Тогава черният дроб “казва” на своя соматичен език, че му е трудно да преработи токсините. Имащите проблеми със зрението и слуха пък трябва да си зададат въпроса какво всъщност не искат да виждат и чуват в живота си. Страдащият от често главоболие обикновено си “блъска главата” над нещо, опитва се да пробива стени с глава или пък изтлясква сексуалността си в главата. Кожните заболявания могат да се тълкуват като “броня” срещу контакт, прикриваща често дълбоко желание за близост или израз на задържана агресия, избила по кожата, след като не й е било разрешено да се прояви в поведението. Бъбречните проблеми са често признак за скрит конфликт в партньорските отношения, а трупаните утайки в душата могат да се материализират като камъни в бъбреците или жлъчката, които, за да изхвърлим, ни карат да скачаме буквално, вместо да направим нужните скокове в живота си. Сърдечно болните често са хора с трудност в изразяването на чувствата, неслушащи сърцето си, което се опитва да привлече вниманието им чрез симптомите си. Ставните проблеми също се свързват с нестабилност на опорите в живота или задържана агресия. Страдащите от безсъние са в повечето случаи хора, които не могат да изпускат контрола и да се отпускат и доверяват. Ракът е крайната форма на автоагресия, до която се достига, когато последната не може да бъде насочена към външния свят.
Още много симптоми могат да бъдат изредени, Милена. Ако си припомним как да чуваме и разговаряме със собственото си тяло, можем да разберем и предупрежденията му, преди да се е стигнало до симптоми. То не може да лъже. Клетките ни имат памет, която често не е достъпна за съзнанието ни. Там се пази информация за стари болки и радости. Ако не пренебрегваме сигналите на тялото си, с много по-голяма вероятност ще сме здрави. Психотелесните терапевти са добри преводачи в случай, че този език е “забравен”. Много проблеми не могат да бъдат решени, ако не се вземе предвид тялото ни – вярното превозно средство на душата ни, отговорният ни първи съюзник в Пътя към щастието и здравето!
Има вече достатъчно литература на пазара по темата. И достатъчно скептици има още по отношение на тази философия, независимо, че тя е по-стара от всички науки, но на тях ще кажа: когато едно прозрение смущава, значи най-вероятно е вярно! Доказва го историята на науката и цялата човешка история!