Откъс от монографията „Превенция на стрес и професионално изчерпване“, проф. Захарина Савова
Професионалният стрес все повече бива дискутиран, анализиран, изследван от специалисти в различни области – медицински професионалисти работещи в областта на общественото здраве, трудовата и социалната медицина, психолози, икономисти, социолози и др. Причината за това са изнесени в последните години обезпокояващи данни за негативните последствия причинени от развитието на синдрома на изчерпване познат като изпепеляване – burnout. Някои западноевропейски държави изнасят статистически данни, че вследствие развитие на Burnout има годишни загуби в размер на милиарди евро, на хиляди напуснали служители. В САЩ се говори за 300 млрд. долара годишно разходи и пропуснати печалби заради Burnout. Според Европейското проучване на предприятията относно новите и възникващите рискове, четири от всеки пет управителя в Европа /79%/ изразяват загриженост за стреса при работа. Това означава, че професионалният стрес е не по малко важен от трудовите злополуки. Професионалният стрес се отразява както на здравето на служителя и качеството на живот, така и на организацията; отчитат се сериозни последствия от стреса на работното място по отношение на производителността в Европа.
В средата на седемдесетте години на миналия век публикациите по темата за професионалния стрес са главно с описателен и епизодичен характер. Първоначално синдромът „прегаряне” е бил установен при работещи в различни благотворителни организации и медицински центрове. Днес към тази група са прибавени подпомагащите, високо рискови и натоварващи професии в областта на здравеопазването, педагози, юристи, психолози, политици, мениджъри, полицай, военни, социални работници и др. Професионалното изчерпване е състояние засягащо хора работили продължително време в среда на стрес; с дейност – изискваща висока отговорност; работа на „бързи обороти”; решения свързани с живота на хора и съответно предопределящи емоционално и психично напрежение. Явлението възниква при дълго подържани високи равнища на стрес, с които организмът и психиката вече не съумяват да се справят, и се характеризира предимно с дълбока емоционална изчерпаност, безсилие, липса на интерес към работата, която доскоро е била „всичко“. Наблюдава се намаляващото удовлетворение от труда, разминаване между професионалните очаквания и реалните условия на труд и упражняване на професията.
КАК МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СТРЕС И BURNOUT?
Под „прегаряне” се разбира състояние на физическо, емоционално и умствено изтощение у професионалисти, работещи в социалната сфера. Възникването на синдрома Burnout е обусловено от същността на работата, той е професионален феномен; не е стрес сам по себе си, а резултат на хроничен стрес, породен от отношението “помагащ – зависим”. За възникването му роля играят както фактори на средата, така и субективното възприятие на тази среда от индивида.
Професионалното прегаряне се развива на фона на хроничен стрес и води към изчерпване на емоционално-енергийните и личностни ресурси на работещия човек. То възниква в резултат на вътрешно натрупване на отрицателни емоции без да има съответното „разреждане” или „освобождаване” от тях. Този период се характеризира с дълготрайност във времето, до няколко години.
Причините за проява на професионален стрес се разделят в две големи групи:
- Особености, характеристики и организация на професионалната дейност;
- Индивидуални, личностови характеристики.
Проблемът Burnout може да се породи и от най-добри намерения: когато човек работи усилено без почивка, често идеалист със силна мотивация, перфекционист с високи изисквания към себе си. Такива хора са потенциално предразположени към бърнаут.
Симптомите при професионално изчерпване може да бъдат разделени на:
- физически – главоболие, безсъние, мускулно напрежение, болки в гърба, чувство за умора и изтощение през целия ден; значителна умора след работа; чести настинки, развитие на психосоматични заболявания и др.
- психологически – когнитивни промени-трудна концентрация, ригидно мислене и съпротива към промени, раздразнителност, гняв и фрустрация, загуба на интерес към работата и неизпълнение на служебните задължения, липса на енергия и ентусиазъм, загуба на самоуважение и увереност в себе си, чувство на неадекватност, безпомощност, чувство за вина и неодобрение, усещане за безпокойство, потиснатост и претовареност, лабилност и честа смяна на настроението, негативизъм, усещане за неуспех, тревога за бъдещето, депресия и др. Липса на вътрешни стимули; прехвърляне вината на другите. Чувство за натиск, преса и невъзможност да се оплачете.
- поведенчески – емоционални избухвания, нетърпение и раздразнителност в общуването, отдалечаване от приятелите и семейството, изолиране, отдръпване, избягване на дискусии с колегите, загуба на точността и прецизността, пренебрежение към задълженията, намаляване на критичността. Отлагане на срещи, контакти или кратки разговори и срещи с клиентите, невъзможност за концентрация в разговора, загуба на отношение, стериотипно, цинично поведение, към клиентите. Нарастваща употреба на алкохол, лекарства, наркотици, промяна в хранителния режим. Трудно общуване с хората, понижаване на трудовата активност, съпротива да се ходи на работа, усещане за провал, невъзможност за промяна и др.
Синдромът на „прегаряне” може да се прояви в следните три аспекта:
Емоционално изтощение – чувството на емоционална опустошеност, празнота и умора, предизвикани от упражняваната дейност. Умората, апатията и депресията, съпровождащи емоционалното изгаряне, са рискови фактори за физически неразположения, синдром на хроничната умора.
Деперсонализация – индивидът изпада в отчуждение, постепенно всичко придобива негативни измерения. Той вече нищо не контролира (безсилие), вече нищо няма смисъл за него (обезсмисляне), не е в състояние да се определи спрямо никаква норма, не се цени повече и не търси никакви други ценности (отчужденост от ценностите), няма повече идеали, не вярва в себе си, нито в своето бъдеще (липса на реализация).
В този смисъл, деперсонализацията предлага цинично отношение към професионалната дейност и нейния обект. В социалната сфера деперсонализацията се проявява като безчувствено, „предметно”, нехуманно отношение към хората, зависещи от дейността на професионалиста: клиенти, учащи, пациенти. Контактите с тях стават формални, обезличени, като при това негативното отношение може да не е външно проявено, а да се проявява като сдържано раздразнение, което с времето се засилва и води до възникване на конфликти.
Тенденция за отрицателна оценка – това е усещане на чувство за некомпетентност в своята професионална сфера, за професионална и лична безполезност.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СТРЕС?
Вниманието ни трябва да се насочи към три основни области.
Работа с личността – Разбиране и определяне на проблема и случващото се.
Синдромът на прегаряне е негативно изменение на състоянието на личността на човека в професионален и личен план, с тежки негативни последици на психическо и физическо ниво. Характерна особеност на този синдром е, че човек не си дава сметка за това, което се случва с него в началото, трудно разпознава симптомите или не им обръща нужното внимание. Ето защо първа стъпка в превенция на професионалния стрес е умението ни да разберем и разпознаем стреса. Това ни дава възможността да го управляваме; заедно с емоциите и напрежението които изпитваме.
Стъпки за разпознаване на стреса:
- Много важно е как човека възприема стресора – неправилно или реалистично;
- Следва оценка на ситуацията по степен на тежест и важност, доколко е заплашваща и по какъв начин. Миналият опит определя гледната точка, оценката на събитията и на самите нас, както и убеждението за способностите да се справим с определени ситуации.
- Следваща стъпка е да се избере правилно решение за противопоставяне на стресора-решение за действие. Тук силно влияние имат индивидуалните и психологични особености на индивида като темперамент, ниво на тревожност, тип на мислене, особености на локус на контрола, насоченост на характера. Влияние оказва степента на самоактуализация на личността. Колкото по-високо е развита личността на човека той по-успешно се справя с възникналите ситуации. Когато решаването на проблемната ситуация е центрираната върху проблема, стратегията има за цел да въздейства и да направлява взаимодействието между индивид и среда. Индивида прави анализ на ситуацията, изготвя план, търси помощ от другите, търси се още допълнителна информация. Стратегиите от този тип се наричат активни и са предпочитани в ситуации, преценени от субекта като благоприятни за позитивни промени;
- центрирана върху емоцията стратегия предполага въздействие върху себе си. Тази стратегия се нарича пасивна и се характеризира с отдалечаване, избягване, бягство; нейната цел е да запази емоционалното равновесие на индивида. Тази форма на отреагирване се характеризира с наивност и инфантилна оценка на ситуацията и преживяването.
- Много важна психологична работа за овладяване на професионалния стрес е изграждане на умение за управление на емоциите и редукция на стреса.
Емоционалната интелигентност е качество, умение, в което можем да се обучим. Умението да управляваме и познаваме емоциите си означава добро ниво на емоционална интелигентност; означава свобода в изказа и експресията; противопоставяне на стреса с добра ефикасност и автономност; разчитане на собствените сили. Да бъдем емоционално интелигентни означава способност на личността да осъществи контрол над емоциите и поведението, да има адекватна оценка на преживяването. Важно е да бъдат оценени външните и вътрешните стимули, влиянието и силата на миналия опит, способността за разрешаване на вътреличностните конфликти; овладяване и справяне със състояния като агресивност, плахост, срамежливост. Веднъж изразени тези емоции нямат такава разрушителна сила върху нас и хората срещу нас. Тогава можем да отреагираме по-спокойно в реалния контакт и да защитим позициите си.
Много полезни техники за намаляване на стреса-дихателни техники, автогенен тренинг, визуализация, прогресивна мускулна релаксация и др..
Кои хора са по уязвими към професионален стрес?
- Често това са хора със склонност към завишени очаквания от себе си и околните, перфекционисти, прекалено амбициозни; самоотвержени и идеалисти, водени от желание да променят света; потребност да доказват своята значимост, потребност от сериозна работа, силна мотивация за постигане на целта. Неумение да се казва ”Не”, трудно поставяне на граници в общуването; неумение и нежелание да се делигират задачи и отговорност на другите в колектива, тенденция да „даваш”, а не да „получаваш”, предразположеност към саможертва, работохолизъм.
- Синдрома се проявява и при хора, които се определят като слаби, притеснителни, уязвими, пасивни, тревожни, с липса на доверие в себе си, с чувство за непълноценност, с поведение на заучена безпомощност, ригидна личностна структура.
- Не рядко професионалния стрес се наблюдава сред хора импулсивни, обидчиви, нетърпеливи, раздразнителни, независими, с неподходяща мотивационна система, прекомерна есктравертност или интровертност, авторитарност, нужда всичко да контролират.
Ефикасното управление на професионалния стрес изисква мониторинг на организационно ниво. Тук водеща роля има мениджърското ръководство. Необходим е периодичен анализ на работната среда и условия на труд насочени към оценка на стресори.
Ролята на мениджъра и стила на управление са от голямо значение за условията на труд. Някои мениджъри са „носители на стрес”. Добрият мениджър си задава въпроса: „Какво правя или какво трябва да направя, за да може работната среда да е по-малко стресираща за хората?”
В психологията и физиологията на труда са открити и изучени голямо количество производствени стрес-фактори.
- социално-психологически фактори – междуличностни конфликти, ролева неопределеност, дефицит на време; натиск; липса на самостоятелност;
- структурно-организационни фактори – организационен стрес, слаба съгласуваност на действията, авторитарна обстановка; отсъствие на система за поощтрение; ако задачите са планирани неправилно, не са добре разпределени в екипа; неточност и противоречие в изискванията
- физически фактори – вибрация, шум, замърсяване на атмосферата; лоши условия в самото помещение, недостиг на пространство или осветление, лоша ергономичност на работното място;
- физиологически фактори – работа на дневни и нощни смени и неправилен режим на хранене;
Място и роля на мотивацията. Една от целите на мениджъра е да поддържа и стимулира развитието на индивидуална мотивираност, инициативност, развитие свързано със свобода на обмяна на идеи, даване на обратни връзки. Според Adair правилото 50/50 означава, че 50% от мотивацията идва от самия човек и 50% от средата, в която се намира и преди всичко от лидера. Когато вътрешните предпочитания съвпадат с избора на професия, мотивацията се усилва. Успешната и обичана дейност, колкото и напрегната да е по-трудно се преживява като дистрес. Професионалният стрес се проявява много по-силно, когато работата е свързана с неуспех и фрустрация .
Работен климат
Много анализи показват, че не съществува равенство между професионалния стрес и работната среда. Една и съща среда може да бъде стресираща за един човек, а за друг да има силата на мотивиращ фактор за професионално развитие. Незадоволителните отношения в екипа могат да създадат много напрежение и болка. Работата в екип предполага отношения изградени на доверие и уважение. Това дава усещане за принадлежност, сигурност и спокойствие. Екип изграден на базата на такива отношения може при необходимост да даде ценна подкрепа, разбиране и помощ на нуждаещия се. В някои случай е удачна психологическа консултация с колектива, в който работи засегнатия. Много ефективни в това отношение са груповите срещи за споделяне, терапевтичните групи, организирането на тийм билдинги. Силно влияние оказва подкрепата от страна на колегите, уважението и оценяването за извършения труд. Отношенията, начина на общуване и комуникация помагат да се преодолеят трудности и съмнения.
Основните причини, които провокират и подържат burnout можем да обобщим така:
- Очаквания и представи за естеството на труд и неговите реални измерения;
- Чувство на безпомощност за разрешаване на проблема в работата;
- Липса на поддръжка от ръководството;
- Свръх натовареност – като време и отговорности;
- Недостиг на персонал и от тук свръх натоварване;
- Неудовлетвореност от трудовото възнаграждение;
- Липса на достатъчно време за възстановяване, почивка;
- Липса на умения за работа в екип и организация на труда.
Проблемите свързани с професионалното изчерпване по-скоро се срещат в структури, където не се инвестира в човешкия фактор, няма иновации, промоции за благосъстояние в работната среда. Върху организацията и от там върху работещите оказват влияние и случващите се икономически и социални кризи, радикални политически промени, които повлияват адаптацията. Натискът върху организацията се усеща и като натиск върху всеки отделен неин член. Бързите промени на нуждите на пазара, бързото развитие на технологиите изискват бързо адаптиране и налагат развитие на капацитета. Глобализицята на пазара поставя такива условия, че на фирмите им се налага да търсят сътрудници все по-високо информирани, специализирани, владеещи няколко езика, издържащи на увеличаваща се натовареност и активност, умения за общуване с хора от различни националности, нови компетенции за техническа грамотност. С изключително силно влияние върху личността е и постоянната финансова и икономическа несигурност. Заплахата да загубиш работата си, да намалеят доходите предизвиква силна тревожност, притеснения и отчаяние. Тук е отговорността на държавните структури и политика.
Изборът на превантивни дейности е добре да се базира на познанията, които предоставя психология на труда; познания от организационната психология, изключително ефективни и подходящи са някои методи на телесната психотерапия и когнитивно-поведенческата психотерапия. Превенцията на професионален стрес означава организация на труда, при които стресът да има градивна и развиваща функция по отношение потенциала на личността, както и стимул за професионална удовлетвореност и изграждане. Работи се в няколко основни плоскости: подобряване условията на труд, оптимизиране на времето; изграждане на екип и умения за работа в екип; личностен самоконтрол, самонаблюдение, удовлетвореност; равномерно разпределяне на силите и времето за труд и почивка.