Изучавани предмети

Съдържанието на учебната дисциплина е съобразено със спецификата на обучението в Института по психотелесна терапия.

Материалът е структуриран в няколко модула с цел представяне на теоретичните постановки на основни направления в областта на телесната психотерапия и еволютивната психология в неорайхианската теория.   Съдържанието на дисциплината дава теоретични и практически познания. Представя се Вилхем Райх – основателя на телесната психотерапия и водещи направления в историята на телесната психотерапия.

Разглежда се взаимодействието и влиянието на био-психо-социалните аспекти върху развитието на детето. Специализантите се запознават с периодизация на еволютивното развитие според З.Фройд; Е.Ериксън; Анри Валон; Ерик Бърн.

Съдържание на курса:

• неорайхианският прочит и анализ на възрастовото развитие
• фазите на развитие на детето според неорайхианската теория- нарцистична, сензорна, фаза на Аза, сексуална, фаза на съперничество.
• психофизиологията на всяка от петте фаза
• динамиката на формиране на потребностите и движенията/моделите на поведение, усвоявани във всяка една еволютивна фаза (според неорайхианската теория / терапия на петте движения)

Динамичната психология е основна дисциплина, която включва в своето съдържание базови идеи, възгледи, понятия и техники, върху които е построена  Неорайхианската психотерапевтична парадигма.

Ключовите моменти на курса са тематично подчинени на динамиката на психичните процеси и взаимовръзката между психичното и физичното и на тяхната енергетична конструкция. Този учебен предмет разкрива  как онова, което ни се случва в живота, се отразява в тялото ни на биологично и физично ниво. Това знание ни дава възможност да провидим причинно-следствената логика, която обяснява защо ставаме тези, които сме и как веригата от събития в живота ни води до формирането на определени характерови черти, телесни морфологични специфики и дори предполагат специфични болестни отклонения.

Динамичната психология не може да бъде разбрана без понятието за енергия, енергетично устройство на процесите в организма, без понятията за движение, видове движения, потребности, мускулно напрежение, мускулна броня, граундинг, реалност, травма, които да се свържат в една верига, за да се стигне до формирането на характера.

В предмета се въвеждат ключови понятия за личността като: типология, структура, характеристики, функции, защити, роля и релация между личността  и  характера.

В по-широк план се изучават идеи и понятия, финализиращи системата на категориалния апарат на Неорайхианското познание. Прави се и опит за по-задълбочено разкриване на зависимостите между психологическата теория и Неорайхианската психотерапия.

Чрез усвояването на съдържанието на учебната дисциплина се цели специализантите да получат задълбочена подготовка върху психологическите основи на Неорайхианската теория и практика. Смислово и резултативно курсът е подчинен на идеята за успешното лечение на невротичния човек.

Психоантропологията изучава връзката – човек – среда – човек и проследява развитието на човешкия вид и културата. В терапията взимаме под внимание първо човека, второ – културалния му бекграунд, трето – сипмтома. Това изисква умения за ориентиране в междукултурните различия – етнически, религиозни, народопсихологически, демографски, географски. Патогенезата на което и да е разстройство на душевната хармония не може да бъде разбрано, ако не се вземе под внимание филогенезата на човешкото развитие. Поставяме акцент на катастрофите в обкръжаващата ни среда като проекция на „емоционалната чума“, постулирана от Райх, и властовата невроза, дефинирана от В. Бернасскони, които заразяват всеки окултурен индивид.

 Съдържание на курса:

• Физична антропология – от homo erectus до homo sapiens
• Еволюционни фази и модели. Сравнение на филогенеза и онтогенеза
• Развитие на езика – от прото езикови форми до модерното вербално общуване
• Тотем и табу, космогония, магия, лечебни практики в историята
• Раждането на религиите
• „Принцип на властта“  и „властова невроза“, йерархии във видовете общества
• Отношенията между половете в историята
• Културални аспекти на телесното
• Културални различия в съвременния глобализиращ се свят.

Основната цел на курса е да запознае студентите със съдържанието и практическото приложение на тестове, използвани за диагностика на различни страни и особености на личността. Създаване на практически умения за работа и анализ на използваните тестове в психотерапевтичния процес.
Акцентира се върху техники за работа с проективни тестове, тъй като те носят качествена природа и дълбоко си кореспондират, както със съзнателната, така и с безсъзнателната психика. Усвояват се и техники за създаването на асоциативни тестове подчинени на конкретните терапевтични цели.

Основни понятия: психология, психотерапия, психоанализа, аналитична психотерапия. Разлика между психиатрична и психотерапевтична диагноза.
Фактори за развитието; интериндивидуални различия; множествен подход; хомеостаза, потребности, травма, съпротиви.

Два цикъла на еволюцията: 1-ва, 2-ра, 3-та – фази, свързани с емоционалното развитие; 4-та и 5-та – фази, които включват социалното израстване. Комуникации – оправдание и критика на оправданието. Травмата по З. Фройд и по В. Бернаскони – физиология, любовта към мама, вариабилност на травмата, симптомите на заболяванията. Регрес и идентификация – как се случва с различните характери по кръга на опита. Рискове и възможности да се ограничават; рискове по отношение на тревожността от изоставяне във връзката терапевт-пациент. Характеристика и особени изисквания към неорайхианския терапевт. Специфика на работа с трансфера и контратрансфера.

Характери, личности и роли в неорайхиаската аналитична психотерапия. Характерови и личностови блокажи. Първични, вторични и инструментални движения. Активна и пасивна защита. Опорни точки за терапия на всеки характер.

Сънищата като средство за по-добро разбиране на външното поведение и вътрешната динамика. Терапевтични инструменти, които информират: информация, изясняване, интерпретация.

Този предмет разглежда основите на човешкото общуване през призмата на неорайхианската интегративна теоригя. Кое е здраво и кое не е в общуването и поведението ни.

Съдържание:

1. Цел, същност и форми на комуникацията.
2. Невербален език – видове послания.
3. Понятията проксемика и теле.
4. Хоризонтална и вертикална комуникация.
5. Смисъла на 5-те движения и 5-те характера и теорията на потребностите в неорайхианството в контекста на междуличностната комуникация.
6. Симптомът като начин на комуникация.
7. Властовата невроза в комуникацията.
8. Обратната връзка като инструмент в теапевтичния процес.
9. Комуникацията в двойката терапевт- клиент. Трансфер и контратрансфер в неорайхианската теория и практика.
10. Емпатията като инструмент на терапевтичната работа.
11. Диагностика на невротичните варианти на комуникация. Спомняне на здравите модели на комуникация посредством конкретни телесни движения и тяхното осъзнаване и трайно задържане в поведението на клиента.

Начинът, по който взаимодействаме със заобикалящата среда, е заложен назад в нашата фамилна история.
Независимо дали се касае за трудности с партньора, децата или пък с нашите близки, Фамилната терапия със своите похвати ни позволява: да видим цялата картина, да разберем къде се корени проблемът и какви са пътищата за излизане от порочното влияние на миналото. Според системния модел семейството е повече от сбора на своите членове. Тази система има свои граници и поддържа вътрешна хомеостаза, благодарение на набор от правила. Семействата имат свой жизнен цикъл. Преминаването в нов етап изисква реорганизация на семейната система и установяване на ново равновесие. При неспособност се появяват проблеми или симптоми. Всеки семеен член има определена роля в семейната система (насилник, жертва, спасител, носител на симптом). Именно тези роли с течение на времето формират вторичните ползи за всеки член на системата.

Акцента при системната работа е върху взаимоотношенията и комуникацията, а не върху симптома, тъй като симптомът се разглежда като следствие на дисфункции в отношенията между членовете на семейството. Здравето на човек е постигане на баланс между свързаност и диференцираност.

Материалът се разглежда от позициите на холистичния подход и системно-интегративен подход за разбиране на човешката сексуалност. Предлага се колкото се може по-пълна и глобална картина на онези физиологични, биологични и психологически аспекти, които регулират, ръководят и влияят на човешкото сексуално поведение, без обаче да пренебрегват антропологичния, исторически и социален фон. Според неорайхианската пирамида на потребностите сексуалната потребност е петата потребност Това не е случайно, разглеждаме сексуалността като висша проява на развитието на любовта и интимността в една хармонична връзка.
В този смисъл, подходът към сексуалността става еднакъв с подхода на Аз-а към другия, с всичките отенъци, които принадлежат или преминават през кръга на нормалното. В Неорайхианската школа, сексологията е социална и антропологична материя на изследване. Дисциплината се занимава и с: определяне на нови граници, разглежда сексуалността като един от аспектите от живота на всяко живо същество, чиято изява все още се порицава, а често и репресира, резултатът от което са психологически и емоционални смущения и нарушено качество на живот.

Основни теми, които се изучават са:

Сексологията като научна дисциплина. Определение за сексуално здраве и семейно планиране.
Сексуално развитие – биологични, психични и социални аспекти.
Фази и етапи в сексуалното развитие през различните възрастови периоди – пренатален, детство, юношество, зряла възраст, напреднала и старческа възраст.
Мъжественост и сексуалност. Фактори, влияещи на сексуалността при мъжа. Ролеви модели. Сексуални проблеми – на телесно и емоционално ниво. Сексуална фрустрация и последици. Базисни елементи на мъжкото сексуално здраве.
Сексуално функциониране при мъжа. Нарушения в сексуалното функциониране и сексуалното общуване. Психосексуални дисфункции.
Женското тяло, репродуктивно и сексуално здраве, предпазване от забременяване, бременност, кърмене, менопауза.
Сексуално функциониране при жената. Нарушения в сексуалното функциониране и сексуалното общуване. Психосексуални дисфункции.
Сексуални разстройства – видове.
Психотелесна терапия и сексуалност. История на телесната психотерапия – Райх, Сексуалност и Любов, самоуправление, саморегулация, терапевтично взаимоотношение.
Неорайхиански прочит на сексуалността през различните характери и характерови травми.
Неорайхиански подход при сексуални разстройства – консултиране и терапия.

„Бащата” на медицината – Хипократ, е твърдял, че да си здрав означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони.
Съдържанието на предмета се определя от холистичния подход в клиничната практика, който разглежда човека като органично единство на тяло, емоции, ум и дух, а здравето – като следствие от хармонията, постигната на тези нива в живота. Тази практика се стреми да възстанови нарушения баланс чрез методи, въздействащи на всички аспекти на човешката природа и съобразени с индивидуалните особености на всеки.

Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания. Основната тенденция в съвременните концепции за психосоматичните заболявания се базира на мултифакториалния принос за болестната предразположеност .

Основните модули са :

История и развитие на психосоматичната медицина.
Психосоматичен прочит на етиологията на психосоматичните заболявания.
Запознаване с биологическите, психологическите и социални фактори в норма и патология, определящи етиологията и патогенезата на социално значими психосоматични и соматопсихични заболявания.
Неорайхиански прочит и подход при различни психосоматични заболявания.
Психотерапевтични възможности и методи в терапевтичния процес.