За природата и същността на неорайхианството

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ. Неговите източници се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на психотелесната терапия Вилхелм Райх и неговия ученик Александър Лоуен – създател на биоенергетиката. Творческата преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони. Той създава един нов, при това доста интегрален и приведен в хармония със съвременната наука, психотерапевтичен подход. Като цяло тъкмо този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията – идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.

Ако се разбира правилно тази взаимозависимост между душа и тяло, ако се признае възможността чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата и обратно, то тогава е открит и напълно възможен пътят да се справим успешно с това, което се нарича психотерапевтичен проблем, невротизъм и т.н. В този смисъл неорайхианството като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А. Лоуен се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свои запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми. Ясно е, че невротичната симптоматика разтройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Разбира се, неорайхианската аналитична терапия не може да бъде разбрана без понятието за енергия и енергийна динамика на процесите в организма. Научната теза тук гласи, че всички вътрешни процеси имат енергийно съдържание – от кожата до съзнанието. Енергията тече по определена система и регулира хомеостазиса. Когато обаче нейното свободно протичане е нарушено, когато тя се задържа в определени точки, ефектът е повишена възбудимост, човек става невротичен, неадекватен, нестабилен и неуверен.

По принцип енергийните блокажи се дължат на травматични обстоятелства от средата от момента на зачеването на човека. Често те са следствие от незадоволени потребности, желания или амбиции. Логичният резултат е образуването на т.н. мускулни блокажи (мускулна броня), които „втелесяват“ неизразено психично напрежение. То се проявява на нивото и видимото и на невидимото у човека – преди всичко като емоционален дисбаланс, човек се чувства зле, няма настроение, няма желания, няма воля, затваря се в себе си и се преживява безперспективно, има комуникативни проблеми; а на нивото на тялото – като физични симптоми.

При такава ситуация психотерапевтът полага усилие за „разтопяване“ на мускулните блокажи и сваляне на напрежението. Това е възможно, когато той познава сложен арсенал от понятия, които описват типа характер на невротика, типа личност, схемите или движенията, които владее или не владее, когато реагира на външните и вътрешни стимули. По правило този процес се предхожда от сложна психодиагностика, след което идва избор на индивидуална стратегия за работа с клиента, в която творческият момент е задължителен. Работи се и с душата, и с тялото. Интегративният неорайхиански подход включва инструменти от класическата психоанализа, когнитивноповеденческата терапия, гещалт терапията, арт терапията, хромотерапия, театротерапия, биоенергиен масаж и специфична работа с телесните блокажи.

Изключително важно е да се знае, че неорайхианската психотерапия работи и с безсъзнателното, защото тялото пази спомени за всички наши преживявания от момента на нашето зачеване. Мускулните брони са запис на индивидуално или колективно несъзнавано.

Неорайхианската психотерапевтична система е широко отворена за приемане на рационални елементи от различни други психотерапевтични традиции. Най-ценното в нея обаче е, че е най-силно адекватна на процесите и промените у човека, настъпили в резултат на стълкновението между биологичната му природа и културата, в която живее днес.