Съдържанието на учебната дисциплина е съобразено със спецификата на обучението в Института по психотелесна терапия.

Материалът е структуриран в няколко модула с цел представяне на теоретичните постановки на основни направления в областта на телесната психотерапия и еволютивната психология в неорайхианската теория.   Съдържанието на дисциплината дава теоретични и практически познания. Представя се Вилхем Райх основателят на телесната психотерапия и водещи направления в телесната психотерапия.

Разглежда се взаимодействието и влиянието на био-психо-социалните аспекти върху развитието на детето. Специализантите се запознават с периодизация на еволютивното развитие според З.Фройд; Е.Ериксън; Анри Балон; Ерик Бърм.

Съдържание на курса:

• неорайхианският прочит и анализ на възрастовото развитие
• фазите на развитие на детето според неорайхианската теория- нарцистична, сензорна, фаза на Аза, сексуална, фаза на съперничество.
• психофизиологията на всяка от петте фаза
• динамиката на формиране на потребностите и движенията във всяка една еволютивна фаза (според неорайхианската теория / терапия на петте движения)

Съвременната психотерапия разчита на достиженията в различни научни области за постигането на своите цели. Психологичното познание и теории продължават да формират ядрото на този интердисциплинарен подход и без тях е невъзможно проникването в естеството на душевното страдание и изработването и овладяването на методи за неговото преодоляване. Курсът „Обща психология в Неорайхианската теория“ представлява преглед на някои от фундаменталните теми в научната психология и свързаните с тях теории и понятия. Той е интегративна част от обучението в БИНАП и е специално насочен към придобиването на основни познания в областта, необходими за разбирането на останалите преподавани дисциплини.

Динамичната психология е основна дисциплина, която включва в своето съдържание базови идеи, възгледи, понятия и техники, върху които е построена  Неорайхианската психотерапевтична парадигма.

Ключовите моменти на курса са тематично подчинени на динамиката на психичните процеси и взаимовръзката между психичното и физичното и на тяхната енергетична конструкция и разкрива,  как онова, което ни се случва в живота, се отразява в тялото ни на биологично и физично ниво. Това знание ни дава възможност да провидим причинно-следствената логика, която обяснява защо ставаме тези, които сме и как веригата от събития в живота ни води до формирането на определени характерови черти, телесни специфики и дори предполагат специфични болестни отклонения.

Динамичната психология не може да бъде разбрана без понятието за енергия, енергетично устройство на процесите в организма, без понятията за движение, видове движения, потребности, мускулно напрежение, мускулна броня, граундинг, реалност, травма, които да се свържат в една верига, за да се стигне до формирането на характера.

Чрез усвояването на съдържанието на учебната дисциплина се цели студентите да получат задълбочена подготовка върху психологическите основи на Неорайхианската теория и практика. Смислово и резултативно курсът е подчинен на идеята за успешното лечение на невротичния човек.

Съдържанието на курса е естествено продължение на системата и логиката на Динамична психология – първа част.

Стартова точка в разбирането на Неорайхианската идея за личността е отношението на Аза към външния свят и релацията АЗ – ТИ – АЗ,  как се осъществява тази връзка, механизмите за осъществяването и пр.

В съдържанието на Динамичната психология – втора част се изучават  ключови понятия за личността, като: типология, структура, характеристики, функции, защити, роля и релация между личността  и  характера.

В по широк план се изучават идеи и понятия, финализиращи системата на категориалния апарат на Неорайхианското познание. Прави се и опит за по-задълбочено разкриване на зависимостите между психологическата теория и Неорайхианската психотерапия.

Психоантропологията изучава връзката – човек – среда – човек и проследява развитието на човешкия вид и културата. В терапията взимаме под внимание първо човека, второ – културалния му бекграунд, трето – сипмтома. Това изисква умения за ориентиране в междукултурните различия – етнически, религиозни, народопсихологически, демографски, географски, исторически, политически. Патогенезата на което и да е разстройство на душевната хармония не може да бъде разбрано, ако не се вземе под внимание филогенезата на човешкото развитие. Катастрофите в обкръжаващата ни среда като проекция на „емоционалната чума“, постулирана от Райх, и властовата невроза, дефинирана от В. Бернасскони, които заразяват всеки окултурен индивид.

 Съдържание на курса:

• Физична антропология – от homo erectus до homo sapiens
• Еволюционни фази и модели. Сравнение на филогенеза и онтогенеза
• Развитие на езика – от прото езикови форми до модерното вербално общуване
• Тотем и табу, космогония, магия, лечебни практики в историята
• Раждането на религиите
• „Принцип на властта“  и „властова невроза“, йерархии във видовете общества
• Отношенията между половете в историята
• Културални аспекти на телесното
• Културални различия в съвременния глобализиращ се свят.

Съдържание на предмета:

Курсът разглежда дишането като пряк път към равновесие между тяло и ум, като инструмент по присъствие и будност.

Биоенергийното дишане – основен инструмент в Неорайхианската аналитична психотерапия. Как вадим материал от мускулните блокажи чрез биоенергийно дишане и как го анализираме. Начало, развитие и завършване на процеса на дишане в рамките на терапевтичния час.

Изследват се в дълбочина физиологията на дишането, дишането като инструмент за гъвкавост  при влизане и излизане от различни емоции и роли, дишането като терапевтична техника.

Теми в курса:

• Типове дишане.
• Дишане и визуализация.
• Дишането като инструмент за превенция и лечение на някои симптоми.
• Дишането като средство за себепознание
• Дишането като инструмент за фокусиране – Майндфулнес.
• Дишане и медитация.
• Пранаяма – някои основни техники.
• Работа с гласа.
• Като инструмент за центриране на терапевта в работа с клиента.
• Дишането в творческия процес.

Съдържанието на учебната програма по анатомия е съобразена със спецификата на обучението в Института по аналитична психотелесна терапия. При завършването на курса специализантите следва да придобият знания за устройството и за по-важните функции на човешкото тяло както и на връзката между тялото, усещанията и емоциите.

В края на курса специализантите следва да са запознати с устройството на клетката, специално мускулната клетка, най-общо развитието на плода от зачеването до раждането, особености на детската възраст, устройството на скелетно-мускулния апарат на човека, групиране на мускули по блокажи/сегменти, връзката между анатомията на тялото и реакцията на организма при различни емоционални състояния, основните функции на сърце, бял дроб, храносмилателна, отделителна, пикочо-полова системи. Следва да подобрят уменията си да наблюдават и разпознават специфични части и области на тялото, да различават най-общо здравите и нормовариантните форми от патологичните промени по отношение на стойка, походка, състояние на стави и мускули. Да разпознават блокажи по сегменти, както и други особености, наблюдавайки стоежа и походката на човек. Следва да получат насока в развиване на умението да си задават въпроси и търсят отговори по отношение на проблематиката на клиента във връзка с тялото му и предисторията му.

Основните теми в дисциплината са:

1. Въведение в анатомията, общи положения
2. Устройство на клетката, митохондрии и значението им, различни видове клетки, костна, мускулна, нервна клетка, видове тъкани.
3. Развитие на плода, отделни тъканни обвивки и произлизащи от тях органи. Особености на детския организъм
4. Опорно мускулен апарат. Кости, стави, мускули. Видове мускули, физиология на мускулното съкращение, мускулния спазъм, мускулна треска. Сегменти (блокажи), упражнение с очертаване на отделни мускули по тялото
5. Фасции. Функции. Значение.
6. Сърдечно съдова система. Кръвоносни съдове, голям и малък кръг на кръвообращение. Устройство на сърцето.
7. Дихателна система. Нос, носоглътка, гръклян, трахея, бели дробове. Видове дишане. Методика и значение на кардио-пулмоналната реанимация с практическо упражнение по двойки.
8. Лимфна система, лимфни органи. Значение.
9. Храносмилателна система – устройство функции на стомаха, на тънките и дебелите черва. Чревна флора. Флората и емоциите. Фукции на задстомашната жлеза, черния дроб, жлъчка
10. Отделителна система, устройство и функции.
11. Реакциите на тялото при различните състояния. Емоции.
12. Обобщение и дискусия

Тази дисциплина формира умения за приложение и интерпретация на авторските тестове: Bernasconi bioenergeric colour test (BBCT) и Bernasconi bioenergetic inventory (BBI).

Много малко психотерапевтични школи могат да се похвалят с авторски диагностични инструментариуми. В нашия институт се преподават два, създадени от Проф. Бернаскони теста – BBCT и BBI. Цялостната концепция „Терапия на петте движения“ получава тласък от изучаването на цветовете и на техните неврофизиологични ефекти върху живия организъм. От неопровержимата аксиома „светлина=движение“ се ражда хипотезата, че на неврофизиологично ниво само определени светлинни фази произвеждат едно определено „движение“. От изследванията, проведени върху различни аномалии, открити в широката група лица, участващи в есксперимент, авторът на „Терапия на петте движения“ Проф. В. Бернаскони обработва и синтезира интересна серия от изводи по отношение на личността, характерологията и терапията на психичните разстройства. По този начин психодиагностиката се издига като централен елемент в Неорайхианския терапевтичен инструментариум.

(описание)

Достиженията на съвременната психоаналитична психология днес са неотменима част от познанието за човека и неговото развитие. Изследванията в полето на психоанализата след Втората световна война имат значителен принос за промяна в практиките за отглеждане и възпитание на децата и за напредъка в лечението на считани за нелечими дотогава психични разстройства. Понятия като „привързаност“, „преходен обект“, „достатъчно добра майка“, „нарцисизъм“, „бордърлайн“, „проективна идентификация“ и др. в момента са част от речника на широк кръг от специалисти в областта на психичното здраве. Противно на схващането за психоанализата като закостеняла система, тя намира в своето развитие баланса между съхраняването на нейната същност и промяната в теориите и психоаналитичната практика така, че да отговарят на изискванията на съвремието.

Курсът представлява обзор на най-значимите теми в съвременната психоаналитична психология и терапия и е насочен към подобряване на разбирането на специализантите на същината на психичното страдание и терапевтичния процес чрез съпоставянето на различни гледни точки и перспективи

В предмета са обхванати следните теми:

• Психоанализата през погледа на обектните отношения.
• Проективна идентификация.
• Параноидно-шизоидна и депресивна позиция в развитието на детето.
• Емоционална ситуация на бебето след раждането.
• Теория на У. Р. Бион за мисленето.
• Несъзнаваното чувство за вина.
• Любов и конфликт по отношение на родителите. Мелани Клайн за ранните фази на едиповия конфликт. Д. Уиникът за пеходните обекти и преходните феномени.
• Разбирането за любовта и изневярата;
• Страха от смъртта и траура;
• Използването на езика като вербализация и вокализация;
• Какво се случва в главата на аналитика в психотерапевтичната среща; някои аспекти в психоаналитичната практика на терапевта.

Основни понятия: психология, психотерапия, психоанализа, аналитична психотерапия. Разлика между психиатрична и психотерапевтична диагноза.

Фактори за развитието; интериндивидуални различия; множествен подход; хомеостаза, потребности, травма, съпротиви.

Два цикъла на еволюцията: 1,2,3 фази, свързани с емоционалното развитие; 4 и 5 фази, които включват социалното израстване. Комуникации – оправдание и критика на оправданието. Травмата по З. Фройд и по В. Бернаскони – физиология, любовта към мама, вариабилност на травмата, симптомите на заболяванията. Регрес и идентификация – как се случва с различните характери по кръга на опита. Рискове и възможности да се ограничават; рискове по отношение на тревожността от изоставяне във връзката терапевт-пациент. Характеристика и особени изисквания към неорайхианския терапевт. Специфика на работа с трансфера и контратрансфера.

Характери, личности и роли в неорайхиаската аналитична психотерапия. Характерови и личностови блокажи. Първични, вторични и инструментални движения. Активна и пасивна защита. Опорни точки за терапия на всеки характер.

Сънищата като средство за по-добро разбиране на външното поведение и вътрешната динамика. Терапевтични инструменти, които информират: информация, изясняване, интерпретация.

Материалът е структуриран в няколко модула и обхваща всичко по-значимо от областта на психопатология, психохигиена, психопрофилактика,  психологичните защитни механизми на Аза.

Съдържанието на дисциплината дава познания за психиката и личността на болния човек и участието на психичните фактори за появата, развитието и изхода от психични и соматични заболявания.

Изучават се промените настъпващи в психиката и поведението на човек при заболяване,  факторите влияещи отношението към болестта, психологичните реакции по време на боледуване. Представени са различни модели на здравни убеждения. Разглеждат се психосоматични аспекти на болката.

Теоретико-практическите модули разглеждат:

• Консултация при траур и загуба.
• Суицидно поведение и суициден риск.
• Кризисна интервенция.
• Запознаване с Неарайхианския Анамнестичен Въпросник, базисни умения за провеждане на първа консултативна среща с клиент.
• Обсъждане на Етичния кодекс.

Стажът се провежда в ДПБ “Св.Иван Рилски“ гр. Нови Искър и  се състои от 400 часа,  в които специализантите се запознават със структурата и спецификата на психиатричните грижи за хоспитализираните пациенти в болницата.

Съдържанието на психиатричния стаж е съобразено със спецификата и изискванията на обучението в Института по психотелесна терапия.

 Придобиване на психологични знания и практически умения за формиране на адекватен подход и отношение към психиатричните пациенти. Подготовката по време на стажа и придобитите знания ще позволят на специализантите да разберат същността на  био-психо-социалния подход към здравето, болестта и боледуващия; придобиване на знания и умения за общуване с  психиатрични пациенти. Подготовката по време на стажа е структурирана в няколко модула и обхваща всичко по-значимо в областта на психичното развитие, психопатологията, психодиагностиката, психофармакологията, психопрофилактиката, психотерапията при психиатрични пациенти. Запознаване с различни направления и подходи при изясняване на психичните процеси, понятия и феномени, в норма и патология. Стажът е ориентиран към даване на теоретични и практически познания за психичното у човека, в норма и патология, за психодиагностиката и диференциалната диагностика, за ролята на травмите в ранна детска възраст при психиатричните пациенти и другите по-значими фактори за развитието на психичното заболяване.

На края на стажа специализантите трябва да са постигнали:

• По-добро разбиране на психичното у човека в норма и патология;
• Да постигнат по-добро разбиране на поведението на психично болния в криза и ремисия.
• Да доразвият и подобрят уменията си за изграждане на ефективен стил на общуване с психично болен пациент.
• Да придобият базисни познания и умения за разграничаването на едно невротично от едно психотично разстройство.
• Да придобият знания и умения за провеждането и оформянето на едно цялостно психологическо изследване.

Целта на тази дисциплина е даване на умения за физическа работа с тялото и мускулните блокажи с цел освобождаване на несъзнавано записано в тях емоционално съдържание и хармонизиране на енергийния поток в тялото. Умения за разпознаване на блокажите и третиране на отделните сегменти. Неорайхианският биоенергиен масаж се осъществява през дрехата, не се работи с голо тяло. Той се основава на най-новите научни постижение в сферата на неврофизиологията и на древните традиции на изтока.

Съдържание на курса:

• Анатомия на мускулните сегменти и кореспонденция със съответните потиснати емоционални и двигателни реакции. Кореспонденция с различните характерови компоненти. Съответствие на характера и телесната морфология.
• Етични норми при работа с тялото
• Видове масажни техники
• Видове масаж: релаксиращ, аналитичен
• Специфика на масажните интервенции при различните характерови структури
• Практика

Предметът въвежда студентите в теорията и практиката на груповата психотерапия като метод.

Темите в курса:

• История на развитието на груповата психотерапия. Разлика между груповата психотерапия и груповото консултиране.
• Цели и задачи. Механизми на лечебното действие на груповата психотерапия.
• Фази в развитието на психотерапевтичните групи. Групова динамика. Групова дискусия. Обратна връзка.
• Групов психотерапевт; терапевтични стилове; директивно и недирективно поведение. Ко-терапевти – специфика, подбор, разногласия – съвместна и комбинирана терапия.
• Психотерапевтична група. Видове по подбор и нозология. Видове и специфика на психотерапевтичните групи според школите и модалностите.

“Биоенергетика e революционната  терапия, която използва езика на тялото, за да излекува проблемите на ума”. Александър Лоуен

Биоенергетиката е основана на работата на Вилхелм Райх. Това е терапевтичен модел, който изследва енергийните процеси в тялото. Терминът се използва и в биохимията, която се занимава с енергийните процеси на молекулярно и субмолекулярно ниво.
Енергията е въвлечена във всички процеси на живота – в движението, чувстването, мисленето. 

В днешни дни множество от твърденията на Александър Лоуен и Вилхелм Райх получиха своите научни обосновки в дълбоките емпирични изследвания, направени от видни невробиолози и психотерапевти като Стивън Порджес, Брус Липтън, Стенли Келеман и др.
Човекът е сбор  от житейските му преживявания, всяко от които е регистрирано в личността му и е структурирано в тялото му. Точно както дърводелецът може да прочете историята на едно дърво от напречното сечение на ствола, показващ възрастта си с годишните пръстени, така и биоенергийният терапевт може да прочете живота на човека от тялото му. 

Човешкото тяло съществува в контекста на неизменното редуване на енергийно зареждане и разреждане. Живият организъм може да функционира само ако има баланс между енергийния заряд и разряд.

Тъй като зареждането и разтоварването функционират заедно, биоенергетиката работи и с двете страни на уравнението едновременно, за да повиши енергийното ниво на човека, да се отвори себеизразяването и да се възстанови потока на чувстване в тялото. Акцентът е върху дишането, чувството и движението, заедно с опита да свърже настоящото енергийно функциониране на индивида с неговата история. Този комбиниран подход разкрива вътрешните сили (конфликти), които пречат на човек да функционира с пълния си енергиен потенциал.

Емоционалният живот на човека зависи от подвижността на тялото му, което от своя страна е функция на потока на възбуда в него. Нарушенията на този поток се появяват като блокове в области, където подвижността на тялото е намалена. В тези области може лесно да се усети с пръсти контрахираната мускулатура. Термините “блок”, “безжизненост” и “хронична мускулна контракция” се  отнасят до едно и също явление.

Предметът Биоенргетика се занимава с условията, при които тези мускулни контракции са се появили и съответно работата по отслабване на тези групи мускулни блокажи. Цел на биоенергетиката, освен да подпомогне аналитичния процес в психотерапията, е да помогне на хората да се обърнат отново към първичната им природа, която се явява естествено условие за здравето, вътрешната свобода, грациозността и красотата.

Материалът се разглежда от позициите на холистичния подход и системно-интегративен подход за разбиране на човешката сексуалност. Предлага се, колкото се може по- пълна и глобална картина на онези физиологични, биологични и психологически аспекти, които регулират, ръководят и влияят на човешкото сексуално поведение, без обаче да пренебрегват антропологичния, исторически и социален фон. Според неорайхианската пирамида на потребностите  сексуалната потребност е   петата потребност Това не е случайно, разглеждаме сексуалността като висша проява на развитието на любовта и интимността в една  хармонична връзка.

В този смисъл, подходът към сексуалността става еднакъв с подхода на Аз-а към другия, със всичките отенъци, които принадлежат или преминават през кръга на нормалното. В Неорайхианската школа, сексологията е социална и антропологична материя на изследване, с цел определяне на нови граници и отчитайки, че сексуалността е един аспект от живота на всяко живо същество, чиято изява все още се порицава, а често и репресира, резултатът от което са психологически и емоционални смущения и нарушено качество на живот.

Основни теми, които се изучават са:

• Сексологията като научна дисциплина.Определение за сексуално здраве и семейно планиране.
• Сексуално развитие –биологични, психични и социални аспекти.
• Фази и етапи в сексуалното развитие през различните възрастови периоди- пренатално, детство, юношество, зряла възраст, напреднала и старческа възраст.
• Мъжественост и сексуалност. Фактори, влияещи на сексуалността при мъжа. Ролеви модели. Сексуални проблеми – на телесно и емоционално ниво. Сексуална фрустрация и последици. Базисни елементи на мъжкото сексуално здраве.
• Сексуално функциониране при мъжа. Нарушения в сексуалното функциониране и сексуалното общуване. Психосексуални дисфункции.
• Женското тяло, репродуктивно и сексуално здраве, предпазване от забременяване, бременност, кърмене, менопауза.
• Сексуално функциониране при жената. Нарушения в сексуалното функциониране и сексуалното общуване. Психосексуални дисфункции.
• Сексуални разстройства – видове.
• Психотелесна терапия и сексуалност. История на телесната психотерапия – Райх, Сексуалност и Любов, самоуправление, саморегулация, терапевтично взаимоотношение.
• Неорайхиански прочит на сексуалността през различните характери и характерови травми.
• Неорайхиански подход при сексуални разстройства– консултиране и терапия.

Съдържание:

1. Цел, същност и форми на комуникацията.
2. Невербален език – видове послания.
3. Понятията просемика и теле.
4. Хоризонтална и вертикална комуникация.
5. Смисъла на 5-те движения и 5-те характера и теорията на потребностите в неорайхианството в контекста на междуличностната комуникация.
6. Симптомът като начин на комуникация.
7. Невроза на властта.
8. Обратната връзка като инструмент в теапевтичния процес.
9. Комуникацията в двойката терапевт- клиент. Трансфер и контратрансфер в неорайхианската теория и практика.
10. Емпатията като инструмент на терапевтичната работа.
11. Диагностика на невротичните варианти на комуникация. Спомняне на здравите модели на комуникация посредством конкретни телесни движения и тяхното осъзнаване и трайно задържане в поведението на клиента.

„Бащата” на медицината – Хипократ, е твърдял, че да си здрав означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони.

Съдържанието на предмета се определя от холистичният подход в клиничната практика, който разглежда човека като органично единство на тяло, емоции, ум и дух, а здравето като следствие от хармонията постигната на тези нива в живота. Тази практика се стреми да възстанови  нарушения баланс чрез методи, въздействащи на всички аспекти на човешката природа и съобразени с индивидуалните особености на всеки.

Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания. Основната тенденция в съвременните концепции за психосоматичните заболявания се базира на мултифакториалния принос за болестната предразположеност .

Основните модули са :

• История и развитие на психосоматичната медицина.
• Психосоматичен прочит на етиологията на психосоматичните заболявания.
• Запознаване с биологическите, психологическите и социални фактори в норма и патология определящи етиологията и патогенезата на социално значими психосоматични и соматопсихични заболявания.
• Неорайхиански прочит и подход при различни психосоматични заболявания.
• Психотерапевтични възможности и методи в терапевтичния процес.

Този практикум дообогатява знанията и уменията да се работи с двата цветни авторски психодиагностични теста, създадени от Проф. Бернаскони. Под формата на игри студентите илюстрират поведението, облеклото, емоционалния свят и мисловна матрица на всяка една от 25-те типични комбинации в теста.

BBI: По разказано състояние се опитват да предположат оцветяването на теста, както и по оцветения тест правят изводи за протичането на енергията, психичното и телесно състояние на изследваното лице.

BBCT: По тестова бланка на реални пациенти студентите предполагат развоя на терапевтичния процес. Как всеки цветови избор отразява житейските събития при клиента.

Правим пълен анализ на серии ВВСТ и ВBI, както и корелираме двата теста.

Този предмет съдържа малка лекционна част и е по-скоро практическа работа и преживелищен опит. Този специфичен терапевтичен приом обединява театъра като изкуство и Неорайхианската теория, работеща с ролите.

Принципът на Станиславски и умението за идентификация с героя позволяват по безболезнен начин да се заобиколят някои съпротиви, които в обичайния терапевтичен процес се оказват костеливи. През играта и забавлението участниците влизат в различни роли и работят, всъщност, върху собствените си поведенчески и експресивни лимити.

Работя с умението за изява пред аудитория – работа с диафрагма и изнасяне на гласа, дишане и овладяване на притеснението и сценичната треска пред камера или публична трибуна.

Работя с десетте стълба на ораторското майсторство: тон, дикция, артикулация, модулация, интонация, тембър, пауза, логическо ударение, ритъм, харизма.

Ползвам специфични авторски театротерапевтични техники, съчетаващи познанията ми по психотерапия и режисура за драматичен и куклен театър: „въвеждане на невидимия герой“, „моноспектакълът на живота ми“, работа с кукли.

Работя и с драматизиране на приказки и анализ на архетипите и посланията.

В резултат студентите придобиват по-добра самооценка, вътрешна свобода, житейска гъвкавост и специфични умения за изява пред аудитория.

(описание)

Кои са терапиите, които се разпознават като краткосрочни. История. С какво се отличава краткосрочната терапия от дългосрочната. Важни изисквания към работещите краткосрочни терапии терапевти. Подбор на пациенти – критерии. Функционален фокус и най-често срещани типове. Оценка на пациентите и преимуществата й в първите две сесии. Стил на работа на терапевта; активност на психотерапевта; фактори за структуриране на сесията; прояви на пренос. Фази на краткосрочната терапия.

Краткосрочна позитивна психотерапия. Съпружеска и семейна психотерапия. Автогенна тренировка. Конгнитивно-поведенческа терапия.

Методики: за деблокиране на подсъзданието; за стопиране на мислите; на предизвикания гняв; парадоксална интенция на Франкъл; наводнение; психотерапевтични перспективи и др.

Терапевтичната работа е творческа работа. Кои са предизвикателствата в тази посока? Най-вече способността на терапевта да остане в неизвестното с клиента си, но присъстващ. Умението за смяна на роли, вникване в различни аспекти на клиента и превода им в реални опити и умението за работа в екип изисква развиване на потенциала на студентите за творене.

Клиентите ни идват, когато се сблъскат с невъзможността да дадат нов отговор на възникнала нова житейска  ситуация, което обичайно e продукт на характеровите им лимити, способността им за присъствие и креативност.

В тази лекция искам да поставя студентите в реална ситуация на творене, като имат ограничение във времето и в материала, за да могат да извадят максимално творческия си потенциал.

За целта първият ден им предлагам да сътворят нещо конкретно – обикновено в материал и организирам творческата задача на етапи. Технологията за провеждане на тези етапи е взаимствана от специалността инжинерен дизайн в ЛТУ. Разработена от екип с ръководител проф. Регина Райчева.

На другия ден разглеждаме тяхното преживяване в правенето и търсим измеренията на творческия процес и връзката му с терапевтичния процес.

Как протича лекцията:

1. Определяне на понятието творчески процес
2. Динамика на творческия процес: Индивидуално творене, творческа работа в екип, особености на обратната връзка в процеса на колективното творене.
3. Криза в творчеството  и криза в терапевтичния процес– „Болката в живота, трябва да бъде разбирана като провал на креативността“ – Рон Курц.
4. Работа с въпрос – метод за саморегулация на клиента в терапевтичния процес и метод за работа с въпрос чрез танц, рисуване или пеене.
5. Динамика на основните действащи лица в творческия процес – Мечтателя, осъществителя и критика.
6. Как работим с шизоидни и орални клиенти, за които творчеството е начин на живот.
7. Как използваме творчеството за намиране на смисъл в живота, следвайки принципите на логотерапията.
8. Основни принципи на творчески процес в източната и западната култура.
9. Неорайхианската аналитична психотерапия като метод, който изследва креативното единство на тяло, душа, ум и психика и способността на човека да дава креативен отговор на живота от тази цялост. Дългът към удоволствието.

БИБЛИОГРАФИЯ: Само заглавията на английски не са издадени в България

• Принципи и практика в експресивната арт терапия – Паоло Нил, Елин Левин, Стивън Левин
• Култура и психопатология – Георги Ончев
• ПЪТЯТ НА ТВОРЕЦА – ДЖУЛИЯ КАМЕРЪН
• БЯГАЩАТА С ВЪЛЦИ – КЛАРИСА ПИНКОЛА ЕСТЕС
• УДОВОЛСТВИЕТО – АЛЕКСАНДЪР ЛОУЕН
• Dzen in the art of writing – Ray Bradbury
• Writing down the bones – Natalie Goldberg
• Смелостта на твориш – Роло Мей
• Steal like an artist – Austin Kleon
• Джани Родари – Граматика на фантазията
• Пати Смит – Просто деца
• Океан от звуци – Дейвид Туп
• ДЗЕН УМ ЗА НАЧИНАЕЩИ – ШУНРИУ СУЗУКИ
• ПРАКТИЧЕСКА АРТ ТЕРАПИЯ – СЮЗЪН БАКЪЛТЪР
• ЗА ТВОРЧЕСТВОТО – ОШО
• ФИЛМА “ КАМАТАКИ”
• ФИЛМА “ЗАПИСКИ ОТ ГРАДОВЕ И ДРЕХИ” НА ВИМ ВЕНДЕРС ЗА ЙОШИ ЯМАМОТО
• МИЛОСТТА НА МАЛКИТЕ ОГЛЕДАЛА – ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
• “9 ЗАЙЦИ” – ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
• ДА УЛОВИШ ГОЛЯМАТА РИБА – ДЕЙВИД ЛИНЧ
• ДЖОН ДАЙДО ЛООРИ – ДЗЕН КРЕАТИВНОСТ
• Дзен и психотерапия – Рон Курц
• “География на гения” – Ерик Уайнър
• Стивън Кинг – за писането
• „Креативност“ – Михай Чиксентмихай
• Yoshi Yamamoto – Memoire de la mode
• Graham Wallas – In Art of Thought – The Model of Creativity
• Воля за смисъл – Виктор Франкъл

Основната цел на курса е да запознае студентите със съдържанието и практическото приложение на тестове използвани за диагностика на различни страни и особености на личността. Създаване на практически умения за работа и анализ на използваните тестове в психотерапевтичния процес.
Акцентира се върху техники за работа с проективни тестове, тъй като те носят качествена природа и дълбоко си кореспондират, както със съзнателната, така и с безсъзнателната психика. Усвояват се и техники за създаването на асоциативни тестове подчинени на конкретните терапевтични цели.

Съдържанието на избираемия предмет е съобразено със спецификата на обучението в Института по психотелесна терапия.

Изучаването на тази дисциплина цели придобиване на психологични знания, умения, компетенции за формиране на адекватен подход и отношение към пациента – дете. Получените знания ще позволят на специализантите да разберат същността на  био-психо-социалния подход към здравето, болестта и боледуващия; придобиване на знания и умения за общуване с пациентите. Материалът е структуриран в няколко модула и обхваща всичко по-значимо от областта на психичното развитие на детето, психопатологията при деца, психопрофилактика, психотерапия при деца. Запознаване с различни направления и подходи при изясняване на психичните процеси, понятия и феномени. Съдържанието на дисциплината е ориентирано към даване на теоретични и практически познания за детската психика, травмите в ранна детска възраст, взаимоотношенията дете – възрастен, факторите за психичното разстройство в детска възраст.

Основните тези, разглеждани по време на тази лекция са:

1. Определение на понятията – психотерапия, развитие на детето, социализация.
2. Диагностика на детското развитие/проективните тестове в детска възраст/ .
3. Разстройства на детското развитие /биологични и психо-социални фактори/.
4. Двигателни нарушения, разстройства на интелект, мислене, реч.
5. Разстройства на чувства, емоции, настроение /проблемът – аутизъм/.
6. Разстройства на паметта. Разстройства на вниманието/проблемът – хиперактивност/.
7. Взаимоотношенията в семейството / роли, поведенчески модели/.
8. Травмите в детска възраст обуславящи формирането на характера на детето.
9. Психотерапевтични подходи при работа с деца.
10. Психопрофилактиката в детска възраст.