Проф. Павел Александров
ПЪРВО ВОЛЯТА, ПОСЛЕ УМЪТ
Открай време хората са били и ще останат чувствителни към поведението и продукцията на такава гражданска институция, каквато е училището. Велики мислители и обикновени хора са стигнали до простия и гениален извод, че по-голямо богатство от моралния и способен човек не съществува. Това е най-висшата ценност на земята. Всеки би искал да има и да вижда около себе си точно такива хора. Тяхното появяване и сътворяване е съдбоносна потребност за времето и обществото, защото движението към това състояние, което наричаме демокрация, е невъзможно без такива личности.
Редица процеси и събития в нашия живот показват категорично, че без човеци с демократично съзнание, без хора които да превръщат идеите на демокрацията в мотиви за социално отговорно поведение, нищо не може да се постигне. Нещо повече – историята показва, че господството дори на една авторитарна личност може да погуби най-романтичните и привлекателни идеи за устройство на живота и обществото. За съжаление не само историята ражда голямата личност, а и тя променя, създава или разрушава историята.
Глобалният въпрос, пред който е изправено съвременното българско училище, е каква обща стратегия ще следва във възпитателната дейност, в каква посока ще се стреми да променя личността на ученика, на какви идеали и представи ще подчини своята активност и съдържание. Преди всичко трябва да се знае, че училището лесно може да се освободи от деформиращата и ненужна идеологизация на възпитателния процес, но никога не може и не трябва да се освобождава от процеса на социализация на личността, от развитието на неговата родова способност да живее в човешко общество. Исторически е бил даван превес на развитието на умствените способности, било е издигнато в култ знанието. В определено време това е било неизбежно, но днес нещата не стоят така.
Още навремето Ж. Кюри и Д. Неру предупреждаваха, че ще бъде опасно за нашия век, ако допуснем мисленето и техниката да изпреварят морала, ако не обърнем внимание на това какви личности създаваме. Всеки от нас знае, че няма нищо по-опасно от интелигентния и способен престъпник, от поставянето на ума в услуга на омразата, завистта, агресията, егоизма и безчовечността. Неслучайно древните мислители са казвали, че когато Юпитер иска да погуби някого, първо му взема не ума, а волята. За разлика от развитието на умая, изграждането на личността, на волята, на характера, на морала е бил винаги по-труден и по-болезнен процес. Колко млади хора с умствени способности искат да постигнат светкавичен успех в живота, нямат съзнание за своите действителни качества като личности, не са способни да си взаимодействат с другите, мислят че всички са им задължени и преживяват драматично всеки голям или малък неуспех. Една част от тях са инфантилни, други – със затруднена адаптация към всичко, пред което се изправят. Трета – фантазьори, самонадеяни егоцентрици, агресивни нихилисти, псевдореволюционери и лумпенизирани критици. Малко или много те са минали през училището. Истината е, че години наред е било фаворизирано усвояването на знания и абстрактна интелигентност пред развитието на социалната интелигентност и уменията за разумно и морално отговорно поведение.
Сега нещата се променят коренно и училището следва не да се доближава, а да се променя и преобразува в хармония с принципите на демокрацията, хуманизма, правото и общочовешките ценности. Въпросът е наред с потребността от високо умствено развитие каква линия на развитие ще следва възпитателният процес в училище?
Ако бъдем максимално реалисти, трябва да се опитаме да му придадем силна практическа насоченост и да засилим така наречените процеси на социално учене, на формиране на умения за живот и активност в обществото, изградено върху принципите на демокрацията. Стартовата точка на такава стратегия е усвояването на нормите на общочовешкия морал и произтичащите от това модели на поведение, на социално и индивидуално отговорно действие. Ученикът трябва да напусне средното училище с представата каква е неговата същност, неговото призвание, с какво трябва и с какво не трябва да се съобразява, когато избира начин на поведение, как да си сътрудничи с другите хора, на какви правила и норми се подчинява човешкото сътрудничество в различни условия и системи от изисквания.
В стратегията за хуманистично възпитание и социално научаване особено място заема и учителят. Ускорено се променят понятията и нормите за оценка на неговите възпитателни възможности, което ще рече, че се разширяват изискванията към качествата, с които влияе положително върху учениците. Това се отнася и за учениците, и за всички хора. Едно знание или една идея може да се осъществи само при наличието на съответните личности. Това е една психологическа закономерност на възпитателния процес, която ако бъде пренебрегната, той е лишен от развиващ ефект.
Проф. Павел Александров