Неорайхианска аналитична психотелесна терапия

Мадлен Алгафари

Статията е публикувана в сборника “Психотерапевтични подходи и практики”, издаден от Българска Асоциация по психотерапия през 2016 година. 

АБСТРАКТ: Статията представя в максимално синтезирана форма един от психотелесните подходи в психотерапията – Неорайхианската аналитична психотелесна терапия. Текстът включва: предистория на метода; кой е основоположникът – Проф. В. Бернаскони; в какво се състои създадената от него „Терапия на петте движения”, заимстваща и надстрояваща приноса на В. Райх и А. Лоуен в областта на психотелесните подходи. Включени са и възприетата от модела теория за травмите, формиращи характера, теория на петте потребности, специфичността на телесната работа с петте основни типа характери, както и работата с мускулната броня на когнитивно, преживелищно и соматично ниво. Статията изяснява приноса на метода в полето на психотелесните подходи, понятието „властова невроза”, представя накратко диагностичните инструменти – двата цветови теста, създадени от Проф. Бернаскони, специфичния за модалността и заимствания от други терапевтични школи инструментариум в терапията, философските устои и цели на психотелесния терапевтичен подход.

Ключови думи: неорайхианска аналитична психотелесна терапия, терапия на петте движения, петте потребности, мускулна броня, мускулни блокажи, клетъчна памет, несъзнавано съдържание, соматизация, типове емоционална регулация, телесна работа, властова невроза, холистичен подход.

ABSTRACT: In a most concise form, this article presents one of the psychosomatic approaches in psychotherapy – the Neo-Reichian Analytical Body Psychotherapy. The text includes: a background history of the method and its founder Prof. W. Bernasconi, what the created by him „Therapy of the Five Movements” consists of while building on the contributions of W. Reich and A. Lowen in the field of the psychosomatic approaches. It also includes the theory of character-forming traumas that the model has endorsed, the theory of the five needs, the specificity of the somatic work with the five main characters, as well as work with the muscle armours on a cognitive, experiential and somatic level. The article clarifies the contribution of the method to the field of the psychosomatic approaches, the term „power neurosis”, and it briefly presents the diagnostic tools used – the two colour tests created by Prof. Bernasconi, the instruments used in the approach – both specific to the modality and borrowed from other therapeutic schools, as well as the philosophical basis and the goals of the psychosomatic therapeutic approach.

Key words: Neo-Reichian Analytical Body Psychotherapy, Therapy of the Five Movements, the five needs, muscle armour, muscle blockages, cellular memory, unconscious content, somatisation, types of emotional regulation, somatic work, power neurosis, holistic approach.

ПРЕДИСТОРИЯ

Вилхелм Райх – eдин от учениците на Зигмунд Фройд – поставя началото на нов терапевтичен подход, насочен и към тялото. Райх се основава на тезата, че у човешкото същество взаимозависимостите между психичната и соматичната сфера са толкова дълбинни и комплексни, че налагат неотменна терапевтична намеса и върху енергийно-телесната страна на единството душа-тяло. Същата позиция отстояват и следващите пострайхиански течения (Лоуен, Пърлс, Пиеракос и др.). (Reich, W., 1994), (Lowen, A., 2010).

Швейцарският Проф. Валдо Бернаскони завършва клинична психология, антропология и медицина. През 1980 г. основава Международната Неорайхианска школа, която интегрира познанията му по антропология, психоантропология, социална психология, обща медицина, психосоматика, хромотерапия.

През 1994 г. се основава в България филиал на APICS – International Academy of Development of Science and Culture – Международна Академия за развитие на науката и културата със седалище Лугано – Швейцария, (в последствие преименувана на фондация «Валдо Бернаскони»). Така стартира първата и единствена засега у нас следдипломна специализация по телесна психотерапия. Обучението започва след подписване на договор между APICS, Софийски Университет „Св. Климент Охридски” и Медицински Университет – София. Към днешна дата в Института по психотелесна терапия (IBPT) – наследник на фондацията – се обучава двадесетият випуск специализанти. От 2012 година Институтът е акредитиран от Форума на тренинг институтите към Европейската асоциация по психотелесна терапия, в която члевуват и Българско Неорайхианско психотерапевтично дружество, и Институтът за психотелесна психотерапия.

МЯСТО СРЕД ПСИХОТЕЛЕСНИТЕ ТЕРАПЕВТИЧНИ МОДАЛНОСТИ

Днес съществуват множество психотелесни терапевтични модели. Всички те, както и Неорайхианската аналитична психотелесна терапия, създадена от Проф. Бернаскони, допълват и доразвиват теоретично и практически телесно ориентирания анализ на характера на В. Райх и биоенергетичния анализ, създаден от А. Лоуен. В центъра на вниманието им е единството «Душа-тяло».

Всички психотелесни подходи работят с биоенергията (жизнена енергия, либидо). Фундаменталните механични и електрически сили, които властват в неорганичната материя и живите организми, се комбирират в едно функционално взаимодействие, което е типично за живота. При нито един неорганичен процес механичният заряд не се превръща в електрически, след това в електрическо разтоварване и накрая – в механично отпускане. Цитираната последователност от електрични и механични функции е типична за живота и го отличава от света на неорганичното. Процесът „зареждане – разреждане – дистенция” не само разграничава органичния от неорганичния живот, но и направлява всички жизнени процеси. Тази „формула на живота” управлява всички вегетативни функции не само в биологичния организъм като цяло, но и във всяка негова отделна част.

Неорайхианската парадигма, за разлика от други психотелесни подходи, е аналитична, т.е. включва всички типични за аналитичните терапии теоретични и практически постановки, но добавя към тях и неизменната работа с тялото, възприемайки схващането, че здравето изисква хармонично протичане на енергията в нашия материален и нематериален аспект, а здравото и болното в тези два наши аспекта се взаимопораждат. Тялото ни има свой физичен език, думите в който са: стойката, невербалният език, соматичната морфологията, хипо или хипертрофията на отделни мускулни групи и енергийният интегритет (или обратното: блокажите, дисоциациите, енергийнийте задръствания). Те говорят честно и открито за травматичните преживяния в миналото ни. Телесният език не просто казва, а показва (неслучайно «показвам» звучи като превъзходна степен на «казвам»), показва истинно личната ни история и характер. Формираният след съответни емоционални травми в различните фази на детството характер се материализира в тялото. Или, както казва Райх: «Характерът е нашата съдба». (Reich, W., 1994)

Ето илюстративен пример как се случва това: Всяко наше емоционално изживяване е съпроводено от верига от биохимични и биофизични процеси, протичащи в тялото. Например, гневни сме: надбъбречната жлеза започва да синтезира кортикостероидите – стресовите хормони кортизол и адреналин, повишава се киселинността в организма, учестява се ритъмът на дишане и пулсът, повишава се телесната температура и кръвното налягане и по еферентен път мозъкът ни изпраща сигнал до мускулните групи, на които е делегирано извършването на агресивното движение – орално-цервикална и тазово-анална – за да хапем, удряме, ритаме или бягаме. (В нашата парадигма терминът “движение” е синоним на модел на поведение) (Bernasconi, W., 1992). Биоелектричният заряд при животните се превръща непосредствено в механичен разряд, но при човека, чиято второсигнална природа санкционира първичния агресивен отговор, движението бива спряно. Липсата на разреждане на енергийния потенциал довежда до формирането на мускулен блок, възпрепятстващ реакцията. Когато това стане хронично, контракцията се превръща в контрактура и се трансформира в патогенен терен. Това е едно опростено илюстриране на “включването” на защитните задръжни процеси, които пречат на възбудните да бъдат довършени (в случая – агресивното движение). Ако движението не бъде извършено, поради травматичните бариери, тази, превърнала се вече в контрактура контракция води до слаба ерогенизация, оросяване, хипертрофия или хипотрофия на различни мускули, стагниране на енергията в съответната телесна зона и образуване на патогенен терен за психопатологична реакция или соматизация. (Стресовият хормон цитозин преминава през клетъчната мембрана и влияе дори на ДНК-то).

Така се образуват мускулните блокажи. Те са необходими за извършването на съответните здрави движения. Но когато последните хронично биват възпирани, блокажите остават постоянни и се превръщат в наша втора природа. Блокирането се включва несъзнавано в живота на зрелия индивид като продължение на защитното потискане на действието в детството. Това хронично мускулно напрежение В. Райх нарича броня (Rеich, W., 1994).

Всички психотелесни терапевтични подходи работят по свой специфичен начин с тази телесна хронична защитна броня. Тя се отличава със специфични мускулни блокажи при различните характери, формирани в следствие на различни първични травми в отделните еволютивните фази в детството.

ПЕТ БАЗИСНИ ХАРАКТЕРА

Бернаскони заимства от Александър Лоуен имената на формиращите се в различните стадии на ранното дество характери. (Bernasconi, W., 1992).

В нашия метод характерът се приема и като фунция на енергийните блокажи, активирали се като защита в момента на характероформиращата травма. Това предопределя не само соматичната морфология и възможната преморбидна диспозиция към съответна телесна и психопатология при всеки един от тях, но и специфичната “мисловна матрица” и липсите или фиксациите в определени поведенечки модели. Разбира се, типовете често са смесени, а чертите им – изявени в различна степен, разделението им обслужва в случая яснотата на теоретичната обосновка. В практиката и биоенергийната работа с клиента фокусът винаги се поставя на уникалността на всеки индивид, тъй като чист тип характер не съществува.

Всеки един от петте характери е фиксиран по нездрав начин (поради специфична травма) в някои от основните пет движения (модели на поведение), усвоявани в съответните еволютивни фази.

В Таблица 1 са представени обобщено основните постулати в т. нар. от Проф. Бернаскони “Терапията на петте движения”:

(Пояснение: Възрастовите граници се приемат за относителни. А в работата с клиенти ползваме също и следните имена за петте типа характери: мечтателя, интелектуалеца, издържливия, предизвикателя, твърдия.)

Таблица 1. Особености на петте характера в Неорайхианската аналитична психотелесна терапия.

ТЕОРИЯ НА ПЕТТЕ ПОТРЕБНОСТИ

Нашата парадигма се базира на пет основни потребности на индивида: от принадлежност (сигурност), утвръждаване (чувството, че си признат и приет такъв, какъвто си), хранителна (тяло и душа), сензорна (петте сетива), сексуална.

Незадоволяването на потребностите води до фиксация в контракцията, а в последствие – несъзнавано търсене на заобиколен, енергийно неефикасен, симптоматичен път за задоволяване, при което същинското удоволствие бива заменено с метаудоволствие, носещо непълноценно разреждане на енергийния потенциал. Натрупването му предизвиква болестни картини. Здравословната поведенческа динамика отговаря на естествените психични и биохимични/ биофизични процеси: потребност – импулс – контракция – задвижване – задоволяване – дистенция. Всеки характер прекъсва в някоя от тези подфази опита и продължава по “допирателната” – симптоматичния път към метаудоволствието.

Потребностите са първичната искра на движенията, водещи, от своя страна, по здрав, директен начин до задоволяването им. Незадоволените потребности генерират константно напрежение и тревожност – базисни предпоставки за боледуването на модерния човек. А хроничните мускулни контрактури формират “характеровата броня”, възпираща отпускането/удоволствие. (Reich, W., 1994).

Терапията третира тези несъзнавано създадени енергийни блокажи в тялото, както и в мисленето ни, раздвижва натрупаната енергия, за да се отвори отново свободното й протичане към задоволяване на потребностите.

ТЕЛЕСНА РАБОТА С ПЕТТЕ ХАРАКТЕРА

През тялото-форма можем да въздействаме и променяме душата-съдържание и обратното. Отличителното в психотелесния подход е, че до преработването на несъзнавано съдържание и анализ се достига не само през когнитивния, но и през по-прекия втори вход към подсъзнателното – входа на тялото, което не лъже. Съзнанието ни няма как да се прояви, ако го няма посредникът-тяло – през визуализацията и говоренето към по-бавните вибрации на енергията – правене и материализация. Двете страни на единството душа-тяло се взаимообуславят. От телесното към менталното енергията се движи нагоре и води към освобождавене, размиването на границите и трансцендентното – духа. От ментално към телесно посоката е надолу – към проявяване, разграничаване, иманентното – материята.

Работим с мускулните блокажи, типични за съответното движение и характер: окулярен – при шизоидна характерова компонента (бягство във въображението, блокира или позволява обективното планиране, определя контакта с външния свят), орален – при орална компонента (доверие, позволява или блокира подчинението), цервикален – гръбен – при садомазохистична компонента (рационален контрол, изразява или блокира агресивния импулс), торакален – при ригидна компонента (недоверие, проверка на реалността, изразява или блокира чувствата), абдоминален – при психопатна компонента (контрол над спонтанността, изразява или блокира емоциите), анално-генителен (сигурност, атака-бягство, изразява или потиска сексуалността и агресията, отпускането, удоволствието). Наличието на всички тези мускулни блокове компрометира граундинга (чувството за реалност).

Възстановяването на предвидените в човешката природа, но блокирани от травмите и възпитанието здрави движения, се постига чрез аналитична, когнитивно-поведенческа работа със силен преживелищен опит, както и телесно третиране на съответните мускулни зони чрез биоенергиен масаж, работа с жест-ключ, специални опити със заемане на телесна позиция и включване в действие на мускула, в който е стагниран ирационалният изтласкан спомен, блокиращ довършването на потъналата в тялото реакция. Подходът не цели само премахване на симптома, а работи и с дълбинните причини за появата му.

ТЕОРИЯ НА ПЕТТЕ ДВИЖЕНИЯ

Разполагаме с пет обобщени начина за използване на жизнената енергия, задоволяване на човешките ни потребности, комуникация и управление на живота.

Нито една от основните ни потребности не можем да задоволим сами, без наличието на отсрещното Ти. За да му повлияем така, че то да задоволи актуалната ни потребност, прилагаме някой от петте модела. Процесът е реципрочен.

Планирането е пасивно движение (няма тръгване към света). То ни обръща към нас самите, цели осъзнаване на вътрешната ни реалност, усещане на потребността тук и сега и фантазно представяне на пътя за нейното задоволяване. В терапията това се постига с помощта на ембрионалната поза, изключване на сетивата за сигналите от външния свят, биоенергийно дишане, визуализация, както и специфична работа (биоенергиен масаж) за намаляване (или засилване – според терапевтичната нужда и контекст) на напрежението в окулярния мускулен сегмент.

Подчинението/смиреното приемане/себеприемане в Неорайхианската парадигма е активен модел на поведение. Означава приемане на собствената потребност, подчинение на тази потребност (израз на себеуважение), доверие в себе си и отдаване/доверяване на този човек или обстоятелство, от които зависи задоволяването на съответната потребност. Това е умението да приемем слабостта си, да помолим за помощ, да бъдем смирени, да се доверяваме. Подчинението е свързано с паметта на тялото да бъде “отдолу”, отпуснато и изпитващо сигурност в отдадеността и доверието. На телесно ниво работим с орално-цервикалния мускулен блокаж, възпрепятстващ този поведенчески модел.

Агресията/себеотстояването също е активно движение. В Неорайхианската теория това е понятие, много по-широко по смисъл от общоприетото понятие “агресия”. Интерпретира се като тръгване към света, като обща активация, иницииране на действие, борбеност, настъпление или бягство, способност за смело казване на “не” или “да” или – обобщено – противоположност на стагнацията и пасивността. Работим с цервикалния и тазово-аналния блокажи (големи и малки глутеуси), чието блокиране възпрепятства самоотстояващото поведение, умение за отхвърляне и умение за опазване на личните граници.

Неорайхианската теория приема наличието на три типа агресивно поведение. Първичната агресивност е здравословна. При нея стимулът и реакцията са съразмерни, осъществява се тук и сега (след проверка на реалността) и не е злонамерена, нейни синоними са спокойната сила и топлата категоричност. Вторичната агресивност (или садизъм) е отложен във времето агресивен акт, при който реакцията не е съразмерна на стимула и който е генерализиран и злонамерен. Третичната агресивност (автоагресия, мазохизъм, депресия) е обикновено предхождащият садистичния отговор етап, при който агресивната енергия се обръща навътре и поражда телесни и психични патологични симптоми.

Съблазнавянето/привличането в Неорайхианската парадигма е активно движение, което се изразява в умението да притеглим към себе си, да спечелим, да убедим ненасилствено. В основата на динамиката на това поведение е природният принцип: давам, за да получа. За приемане на собствената емоционалност работим с абдоминалния блокаж, потискащ спонтанната експресия и цервикалния, осигуряващ рационален контрол в ситуацията, внимание в потребността на другия.

Проверката на реалността (или временното недоверие) е амбивалентно движение на временно задържане на действието с цел анализ на ситуацията, преценка на отделните звена в комуникативната верига – Аз, Ти, обстоятелствата, с цел сравняване на субективната с обективната релност и избор на тази база на най-адекватния на всички променливи активен или пасивен модел на поведение. Това умение е тясно свързано с понятието “граундинг”, чувство за двусмислена и недвусмислена реалност. Работим със способността на клиента да използва сетивата си за обективна преценка на окръжаващата реалност. Телесната работа е с торакалния сегмент: способност за приемане и изразяване на собствените чувства, преодоляване на ригидността и задвиждане към Ти-цел.

Здравето предвижда безпрепятствено владеене на петте движения. Затова Проф. Бернаскони назовава подхода «Терапия на петте движения». (Bernasconi, W., 1992).

При всеки от характерите се наблюдава недостиг на първичната здрава форма на едно от движенията и съответно – излишък на инстументалната версия на същото. При шизоизния – липса на обективно планиране и излишък на субективно, фантазно планиране. При оралния – липса на смирение и излишък на примирение. При садомазохистичния – липса на здрава агресия и излишък на заобиколните й форми. При психопатния – липса на страст и излишък на инструментално съблазняване и контрол. При ригидния – липса на отпускане, доверие и спонтанност, излишък на недоверие и контрол.

НАШИЯТ ПРИНОС

· Проф. В. Бенсаскони възприема дълбинната инстанция на Аза, която нарича Аз-организмично (коресподира с постулираното от З. Фройд “То”) като здрава, природна, жизнеутвърждаваща, естествена и красива част от човешката същност. Над нея се надстроява т. нар. от него вроден модулатор на нагоните, който съществува и в животинските видове (инстинкт). Следва Аз-характерово. Над него стои Аз-идеално (Свръх-Аз). Аз-характерово има не само метафизична, но и чисто физична природа, защото промените, настъпващи след травмите в психичното, се материализират в телесната реалност. (Bernasconi, W., 1992).

· Според Проф. Бернаскони мускулната броня не е статична, а динамична и бива активирана според ситуацията. В края на терапевтичния процес тя може да бъде “разтопена” и активирана само при нужда – така, както предвижда естествената природна програма у живото същество. (Bernasconi, W., 2004).

· Към принципа на удоволствието, смъртта и реалността, движещи нашата дълбинна природа Бернаскони прибавя и един четвърти базисен принцип: принципа на властта. (Bernasconi, W., 2002). В животинския свят доминантната позиция е средство за постигане на целта – удоволсвието. Щом удовлетворяването на потребността бъде постигнато, доминиращият екземпляр отстъпва място на по-слабите в групата. Властовата невроза при Хомо невротикус нормалис се изразява в това, че властовата позиция се правръща в цел сама по себе си. Абстрактно-логичното мислене, позволяващо развитието на триизмерното възприятие за време “преди – сега – после” води то това, че дори и когато бъде постигнато днешното удоволствие, доминиращата позиция не бива отстъпена, превръща се в страх от загуба на контрола и статуса утре – т.нар. властова невроза. (Bernasconi, W., 2007).

· Нашата школа разполага със собствен специфичен диагностичен инструментариум. Bernasconi Bioenergetic Color Test (BBCT )- Биоенергиен цветен тест на Бернаскони, създаден през 1985 г. иBBI – Bernasconi Bioenergetic Inventory са авторски цветови тестове, създадени след 30-годишен работен опит на автора в сферата на физика на цвета. (Bernasconi, W., 1981,1999).

Клиентът използва по специфичен начин петте основни цвята: черен, син, зелен, жълт и червен. Така се проследява биоенергийното моментно състояние, динамиката на енергийния поток в тялото, специфициран за отделните мускулни сегменти, а при проследеното във времето приложение дава информация и за типовете характер, личност, блокираните или превалиращите движения и позволява дълбинен анализ на несъзнаваната проблематика. (Bernasconi, W., 1985).

УНИКАЛНА СПЕЦИФИКА НА МЕТОДА

· Работата с тялото – по-силова или по-деликатна, винаги е съобразена с контекста, клиента, културалния бекграунд, симптома, моментната заявка и задължително със специфичния етичен кодекс, третиращ темата за докосването, приет от Европейската Асоциация по психотелесна терапия. Целта ни е да възстановим здравите “забравени” движения на базата на дълбинен анализ, работа с интроекти, промяна на гледни точки, пренареждане на ценностна система, преживелищен катарзисен опит, интегриране на потиснатите аспекти на Аза. Всички те са съпроводени и със специфичен елемент на телесна работа.

· Неорайхианската аналитична психотелесна терапия прилага и специфична система за биоенергиен масаж, основана на най-новите постижения на невронауките, анатомия, ендокринология, физика, биофизика и биохимия.

· Телесната работа е придружена с дихателни практики и специфична биоенергийна гимнастика, основаваща се на същите теоретични принципи.

· Често в работта използваме експресивни упражнения, събуждащи клетъчната памет. Например: удряне върху дюшек с юмрук или хавлиена кърпа. (Гръдният кош се отваря, напрежението намалява, въздушната струя тръгва от корема, работят мускулите, изразяващи агресивния импулс – това създава телесните предпоставки за освобождаване на изтласкано емоционално съдържание.

· Работата за граундинг – (хоризонтален и вертикален) цели отваряне на дихателните пътища и телесните диафрагми, повишаване на сетивността в долните крайници и оттам – усета за вързка с реалността, както и намаляване на праговете на сетивност. Резултатът е увеличаване на чувството за сигурност.

· Биоенергийното дишане и техниките за реалксация и балансиране, подпомагат осъзнаването на блокажите, подобряват чувството за благоденствие.

· Аналитичната работа, типична и за други терапевтични направления, води към когнитивна преработка на опита и анализ на трансфера и контратрансфера.

· Даването на обратна връзка (от клиента, участниците в групата, терапевта) е задължителна част от терапевтичния инструментариум. – (Могат да се използват и уреди за био-фиидбек – температурен, кожногалваничен и др.)

· Работим и в реални житейски ситуации по време на терапевтични уъркшопи, извън кабинета, по време на които клиентът може да наблюдава и изучава собстените си емоции, блокажи, мисли, дишане, невербална комуникация.

· Постоянно анализираме невербалните изразни средства: поглед, мимика, жестове, стойка, походка, проксемика, миризми, цветове, паралингвистични характеристики: тон, дикция, тембър, интонация, модулация, артикулация, пауза, ритъм, логическо ударение, налягане на гласа. (Bernasconi, W., 1987).

· Работим с визуализации, свободни асоциации, които после се анализират.

· Психотелесният терапевт е емпатиен наблюдател и в по-голяма степен от други терапевтични парадигми – жив, експресивен, реагиращ участник в терапевтичната диада. Правилата в нашата работа са: откритост, прозрачност, отговорност, дискретност, спонтанност, честност. Психотелесната терапия не е стерилна лаборатория, а част от реалния живот. Задача на терапевта е да превърне отношението с клиента в автентична среща между две човешки същества, носеща подкрепа, разбиране и емпатия. Поставя се акцент на „тук и сега” и непосредсвения контакт със света и другите, без осъждане и оценки. (Bernasconi, W., 2012)

КОРЕСПОНДЕНЦИИ С ДРУГИ ШКОЛИ

Нашият метод е еклектична терапевтична система, отворена към разнообразни психотерапевтични традиции – от западните строго научни подходи, до източните традиционни практики. Подходяща е за хора, които са не само във вътрешен конфликт със себе си, но и с биологичната си природа, произтичащ от съвременния стил на живот. Добре се повлиява целият спектър на психотелесна проблематика.

Подходът включва и елементи от други терапевтични парадигми и най-новите научни концепции: когнитивна, поведенческа, аналитична, психосоматична медицина, психоневроендокриноимунология, психоантропология, гещалт, клиент-центрирана, психодрама, социодрама, арт терапия, медитация, визуализации, асоциативни и проективни тестове, музикотерапия, денстерапия, театротеапия.

ОБОБЩЕНИЕ

Здравето изисква системна кохерентност на трите нива на функциониране на човешките същества: когнитивно, емоционално, телесно (сензомоторно). Психотелесната терапия работи с двете посоки на т. нар. саморегулация. Входът към емоциите през „вратата” на когнитивното се нарича регулация отгоре-налоду, а през „вратата” на тялото – регулация отдолу-нагоре. Аналитичната психотелесна терапия влиза и през двете „врати”. Терапията цели да реструктурира нивата, ако някое е блокирано. Здравето изисква осъзнаване на посланията и на трите аспекта. Щом не чуваме някой от тях, другите усилват сигналите си до степента на симптом, „казващ” на съответния техен език това, което не чуваме. Информацията за миналото ни се пази и в менталното, и в телесното ниво и ако едното е защитно изключено, можем да осигурим достъп до изтласканото съдържение през другото.

Емоцията е връзката между индивида и света. Ако не е изразена, се трансформира в телесен симптом, защото се нарушава естественият баланс между рецепция и експресия (между входяща и изходяща енергия). Тогава енергията се стагнира и най-често – соматизира. Тази връзка в неврофизиологията е очевидна. Затова като променим физиологичния статус, можем да променим и мислите, както и обратното. Тялото може да променя ума и обратното, защото всеки организъм е система, която се стреми естествено към своето равновесие. Равновесието в енергийната карта на организма се нарича хомеостазис. А в организационната – кохерентност. Те са крайната цел на всяка терапия. Затова лечението третира и трите нива, ако искаме да е най-ефикасно. Когато те са единни, тогава се получава т. нар. системен скок. Ако не бъде преодолян блокажа, индивидът остава на изходна позиция и прибягва несъзнавано до защитно разкъсване между чувствата, мислите и тялото, което моментно намалява страданието, но когато се хронифицира, го увеличава. Разкъсаният човек на пръв поглед страда по-малко. Тогава животът е привидно по-лесен, но е и по-беден на енергия, защото разкъсването хаби енергия, а свързването в интегрална цялост – печели.

Старата философия на човечеството се е базирала на „или”. Днес се стремим към интегриране на всичкото, към „и”-то като път към здравето. Тогава няма потиснати части и разкъсването на трите нива: когнитивно, емоционално и соматично не води до образуването на патогенен терен. Това е новата парадигма в лечението на болестите – т. нар. холистичен подход или лечение на цялото!

БИБЛИОГРАФИЯ:

Bernasconi, W. (1981). Cromoterapia. Ottaviano. Milano

Bernasconi, W. (1985). ВВСТ: analisi della personalita e del carattere. I ed. IRC – Press

Bernasconi, W. (1987). Il potere della comunicazione. Gli Archi. Torino

Bernasconi, W. (1990). Glossario di psicologia dei rapporti umani. IRC – Press

Bernasconi, W. (1992). La terapia dei cinque movimenti. IRC – Press

Bernasconi, W. (1994). ID: storia dell’evoluzione. IRC – Press

Bernasconi, W. (1998). Come curarsi di medicina alternativa. Il Mosaico

Lowen, A. (1991). La spiritualita del corpo. Astrolabio. Roma

Lowen, A. (2010). Bioenergetica. VIII ed. Feltrinelli. Milano

Reich, W. (1994). Analisi del carattere. SugarcoEdizioni.

Бернаскони, В. (1999). Човекът в чекмеджета. ЛаковПрес. София

Бернаскони, В. (2001). Анорексия, булимия и затлъстяване от хиперфагия. ЛаковПрес

Бернаскони, В. (2002). Невроза на властта. ЛаковПрес. София

Бернаскони, В. (2004). Неорайхиански теории. ЛаковПрес. София

Бернаскони, В. (2007). И ето го хомо невротикус нормалис. Джуниър партнърс. София

Бернаскони, В. (2012). Диагнозата в неорайхианската аналитична психотелесна терапия. www.ibpt.eu

Контакти: Институт за психотелесна психотерапия. www.madlenalgafari.com