За щедрата цица и мечето

Текстове от Виргиния Захариева – публикувани в книгата й
“Милостта на малките огледала” – изд. Сиела

разсъждения върху преходния обект

Познавате ли тези плюшки с повехнали от целуване уши. Тези неудобни пластмасови герои и колички, за които ровим под заспалото дете. Някакви Сплинтери, Шварценегери, Батмани и Барбита. Гледаме да са меки, поне тези за спане. Малки меки животни и кукли, които подаряваме на децата си. Понякога те се привързват  към парцалчета, които от смукане почерняват, но не можем да ги отскубнем от ръчичките дори когато спят, за да ги изперем. Или се връщаме, вече тръгнали на семейно пътешествие, защото… я няма куклата. Забравили сме я в суматохата. Стискаме зъби, обратно 60 километра. Взимаме я и ето през сълзи грейва такава усмивка!!!

Пухеният заек беше в началото. Аз го подарих на сина ми. Тръгваше смело към креватчето си, хванал го здраво за врата. Пак с него щръкваше след малко, за да иска вода и после още няколко пъти, за да иска други неща. До 2 години заекът беше част от тялото му. Налагаше се и да го къпем понякога с него. Към две годишна възраст заекът се превърна само в приятел за нощта, а през деня беше изместен от 6 колички – по три във всяка ръка. Изобщо нямаше ръце, за да свърши нещо. А когато все пак се налагаше, оставяше този автопарк и после внимателно пак го разпределяше между пръстите си. Чудех се как изобщо може да се живее така. Дори посетихме д-р Лолова, която ни успокои, че това ще мине. Постепенно количките се сведоха до една, която на свой ред загуби значението си и се сля с другите играчки.

Преходният обект може да бъде предмет, играчка, завивка, парче плат, към които детето се привързва, когато проходи и започне постепенно да изучава света. От 6 месеца до година и половина това, което му е най-нужно е присъствието на майката, нейната топлина – гушкане, милване и храна. В тази възраст това са измеренията на любовта. Огромна, достъпна по всяко време топла, дашна цица!
“Обичам те” в този период не значи още нищо за бебето. Говорим за така наречената сензорна /6-12 месеца/ фаза, когато детето усвоява доверието в другия и съответно вярата в самия себе си. Липсата на самооценка, на самостойност, която се проявява в по-късна възраст и така намалява качеството ни на живот, се корени именно в този период – когато би трябвало да си обичан затова, че те има, че съществуваш и ти се дава, без да е нужно да правиш нещо. Как изглежда това: Майка и дете са заедно. Майката е отворена за нуждите на детето от допир, нежност и храна.
Добре нахранено с присъствие, с безусловна любов, то може да влезе в следващия етап на своето развитие  – постепенно се откъсва от майката и започва да се интересува от околния свят. В тези пътешествия детето взима със себе си мечето, което замества мама – мекичко и винаги на разположение – гушка го, милва го и му говори. Остава по-дълго в стаята си, спи само в креватчето, заиграва се в някой край на градината, без да търси мама. Присъствието на мечето му дава топлина и сигурност – мама я няма в момента, но мечето е тук и винаги ще е с мен. То никога няма да ме изостави и аз няма да го изоставя. Така преходният обект омекотява  постепенното откъсване от майката и началото на процеса на откриване на себе си и света.
Когато детето започне да излиза без играчката и тя не му е толкова важна, означава, че много повече го занимава това да намери другия, другите – своите връстници, с които да  развива уменията си за общуване. В западната култура преходният обект играе важна роля  до година, година и половина, а след три годишна възраст постепенно да загубва значението си.  Детето освобождава ръцете и съзнанието си, за да хване света!

Вече сме във фазата на Аза,  /2-3 г/, когато детето започва да се откъсва постепенно от майката и пробва границите – докъде се простират неговите и  къде започват границите на другия. В този период то развива собствена воля.
Нека обобщим:
Добре е в сензитивната фаза  майката – присъстваща, търпелива и щедра, да се отдаде с удоволствие на детето си. В този период добре е майката да се подчини на  свръхангажираността си с детето и да му се отдаде с преданост и любов, защото раздразнението, негативните емоции или депресията могат да са травматични за бебето.
Не трябва да се подценява появата на преходния обект. Преждевременното отнемане, посегателство или незачитане на привързаността на детето към любимата играчка може да го нарани. Преходният обект замества гърдата, която е топла, мека и винаги на разположение.
Куклата или мечето  са много афективно натоварени – от една страна с любовта на майката, която ги е дала на детето и от друга страна с потребността му от сигурност и присъствие.  Те играят важната роля на компенаторен механизъм, за да намалят фрустацията на детето в новите му самостоятелни преживявания при навлизането в света като самостоятелен индивид, за да може плавно да се извърши прехода от принципа на удоволствието към принципа на реалността.
Преходния обект не се забравя, той просто губи значението си с развиването на културните интереси.

Ефекта от здравото развитие на детето в сензитивната фаза е:
Доверие в себе си и в другия.
Автоеротичност.
Самочувствие, обич към себе си, способност за получаване на любов, без да е нужно да се прави нещо, за да бъде тя заслужавана.
Способност да се дава безусловна любов.
Чувство за процес, концентрация и умствена дейност.
Спомняне, интегриране на минало, настояще и бъдеще, фантазиране.
Понасяне на фрустрацията, с ясно съзнание, че тя има край.

В култури като африканската или индийската например, в които майката е на разположение на децата – те са на гърба й 24 часа, кърмени са до 3 и повече години, преходният обект не е така присъстващ или изобщо го няма, защото майката е винаги наблизо, спи до детето и не се налага за бъде замествана.
Децата играят, имат играчки и игри, но нито една не е така афективно натоварена като мечето на западните им събратя.

Във фазата на съперничеството /3-4г./, когато децата започват да си играят помежду си, играчките им служат вече, за да развиват умението си да сменят роли – пробват различни интонации, гласове, влизат в кожата на различни персонажи – лоши или добри и ги представят. В играта на майки и татковци децата влизат в ролите на големите, а куклите поемат ролята на децата. Куклите биват гушкани, наказвани, утешавани, хранени и прочие  хиперболизирани или имитирани отношения от света на възрастните. Много често подобни игри завършват с повреждане  на куклите. Това е част от необходимостта на децата да разтоварят някъде фрустрацията, която често съпровожда порастването и сблъсъка със вътрешната и външната реалност. В този период чрез играчките децата се учат на граници и нюанси в отношенията.

Продължилата твърде дълго привързаност  и неизоставяне на преходния обект – е продиктувана от ненахраненост на детето в сензитивната фаза. Незавършено е откъсването от майката, наблюдаваме стремеж към оставане  в пашкула на едното, в което няма диференциране на отделността дете – майка.
По-късно в живота си такива хора продуцират подобни интимни връзки – опитват се да възстановят това едно: създават връзки, в които очакват другия да играе ролята на родителя, очакват той/тя да отгатва и да се грижи за техните потребности, да имат еднакви желания, заедно да правят всичко, и естествено попадат в капана на  емоционалната зависимост. Когато нещата не се развиват по техния сценарии, сменят любовните обекти,  без да узреят като самостоятелни, независими и зрели личности, които да създават близост на базата на партньорство и обмен.
Друг възможен сценариий за тези, които не са преминали от принципа на удоволствието към принципа на реалността е формирането на “любовна” връзка с някакъв преходен обект, който да замества майката и близостта с другия. Предметът е достъпен по всяко време и никога да няма ги напусне. Това са хора,  арестувани в оралната фаза. Те  имат ужас от изоставяне и изпитват патологично чувство на празнота. Трудни са им активните модели на общуване с другите, за да задоволят потребностите си – като умението да помолят, да привлекат към себе си или да проявят здрава агресивност като откажат, нападнат, избягат или се защитят. Мечето в този случай може да бъде: алкохол, храна, дрога, шопинг, интернет или дейност /хазарта например/ – все неща, които веднъж възможни, носят удовлетворение и сигурност, защото са винаги на разположение и не изоставят. Такъв е и принципа на фетиша –  не просто обувка или бельо – това е липсващата мама, афективно натоварен обект, чието присъствие ни успокоява и така можем да продължим изследването на света. А в патологията фетишистът може да се задоволи сексуално единствено с предмет, притежание на обекта на желанието.

Да обобщим: Отпадането на значението на мечето като преходен обект до 4 годишна възраст е нормално. Заместването му със зависимост от други предмети, вещества и дейности в по-напреднала възраст вече формира условия за консумативни разстройства от всякакъв характер.

Много държа да подчертая, веднъж открили пропуски във вашето израстване или във възпитанието на децата /което се случва ако не сме осъзнати, че сме имали същия проблем в деството/ не  търсете  вина и не изпадайте в паника. Важното е да се работи по преодоляването на тези пропуски. Ако детето ви влачи плюшката си още, въпреки че е 7-ми клас, осигурете му малко повече ваше присъствие. Можете да стоите при него, като си четете, или правите нещо свое, готови да се притечете на помощ ако нещо не му е ясно, да му разкажете история от вашия опит, да предложите нещо за хапване, като винаги преди да му дадете даром някакъв отговор, го попитайте то какво мисли, как би постъпило.
В личен план осъзнайте трябват ли ви патерици като храна, алкохол, шопинг, дрога, неспирно говорене и преразказване на живота си, за да бъдете, за да решите някакъв проблем, за да предприемете нещо?  Самото осъзнаване на ролята на тези “патерици” вече помага да впрегнем енергията си за прякото задоволяване на потребността ни, а не в нейното опосредстване, заместване или безкрайно отлагане.
В  работата по преодоляването на  оралната травма /нанесена ни в сензитивната фаза спомената по-горе/ съзнателният регрес е също полезен – ако ви е трудно да започнете да редактирате последнита си книга примерно, си взимате ръкописа и отивате при мама или някоя топла приятелка, която да присъства около вас за ден два, докато тръгне процеса. Или отивате с приятели на излет, за да усетите присъствието им и тяхното приемане.
Купувате си плюшено мече и спите ден два с него, а когато то вече не е толкова нужно го подарявате на племенника си.
Има дори такава терапевтична техника, казва се “лекуване на вътрешното дете”, в която една от задачите на  клиента е да носи две седмици навсякъде със себе си мека, малка играчка – в чантата си, на седалката на колата, докато се храни, докато спи или работи – като екстериоризирана фигура на детето в него, на което Той/Тя сега е родител и може да се погрижи много по–добре, отколкото е било възможно това в детството му. В случая се отработва възможността на идивида да бъде, да усеща и задоволява потребностите си, да стане субект на съдбата си.

Добрата новина е, че травмите нанесени ни до седмата година се преодоляват като бъдат осъзнати и с активна работа по осигуряване на незадоволените потребности, предизвикали травмата, в процеса на осъзнатото ни живеене. Когато посегнете към вашите “патерици” /еквивалент на преходния обект в зряла възраст/ първо се запитайте чие е присъствието, което ми липсва всъщност.
И още една добра новина – осъзнаването* на собственото ни присъствие става осезаемо, абсолютно сюблимно преживяване на пълнота и себедостатъчност, а заедно с това се появяват като подарък другите, света и чувството ни за едно със съществуването.

 


*Остава да изясним съдържанието на понятието осъзнатост – но това е тема за поредица други текстове.