Възпитание на родители

Нашето общество се отличава от примитивните, т.е. здравите общества, с цял куп нормативи и правила, които обаче не предлагат нищо интелигентно по отношение на обучаването на здрави родители, способни да създават здрави и хармонични  деца. В моя повече от двайсетгодишен опит като аналитичен психотерапевт съм се сблъсквал с какви ли не поучителни истории, които неминуемо са се превърнали в неврози от един или друг вид. Затова имам намерение да ви направя някои предложения, които биха могли да формулират няколко пътеводни линии за отучване на самите родители, дядовци, вуйчовци, лели от някои невротични форми на поведение, които несъмнено вредят на техните деца и внуци. Ако преди новородените са били хранени, когато са гладни, отбиването било към втората година, а приучаването към лична хигиена ставало след първата година, то в началото на ХХ век “техниците-специалисти по детско щастие” се намесват и променят сроковете на отбиването, личната хигиена и храненето и се настървяват срещу всяка проява на детска сексуалност. Това е ерата на възпитанието в твърдост, в безчувственост. Възпитанието, което създава онова поколение янки, чиято основна черта е пристрастяване към дъвките и които на два пъти “освобождават” Европа.  Нека преди всичко видим кои са фазите на развитие, през които преминава всеки един индивид от раждането си до юношеството:

  1. Нарцистична фаза – от 0 до 6 месеца
  2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) – от 4 месеца до 1 година
  3. Фаза на Аза – от 1 до 3 години
  4. Фаза на съперничеството – след 4-ата година
  5. Сексуална фаза – след 5-ата година.

На всяка фаза отговаря специфична потребност на детето:

  1. Нарцистична фаза: потребност от физически контакт, от усещане за едно цяло с майката (или човека, който се грижи за детето), потребност да бъде прието;
  2. Сензорна фаза: потребност от сетивност, от сигурност, от това да има доверие в родителя;
  3. Фаза на Аза: потребност от независимост, от задържане и обратно – отпускане, според начина, по който Азът обработва идващите от външната среда стимули;
  4. Фаза на съперничеството: потребност да се утвърди в отношението си с родителите и групата от връстници, откритието на сексуалността;
  5. Сексуална фаза: зряла гениталност – утвърждаване на собствената сексуална роля.

Ще започна с това, че раждането на едно дете трябва да бъде продукт на съзнателен избор, а не случайно явление. За да сме сигурни, че изборът действително е такъв, трябва да избягваме случаите, при които:

  • Зачеването да бъде погрешка;
  • Детето да бъде от самото си раждане спасителната сламка за “давещия” се брак;
  • Да се ражда дете само за да придаде на жената ролята на майка и на мъжа ролята на баща (защото “е редно” да бъде така!).

Още след първия вик на новороденото, заявяващ появата му в нашия невротичен свят, е хубаво да се спазват петте препоръки, които излагам тук:

  1. Нарцистична фаза – детето се нуждае от тесен физически контакт с майката. От примитивните племена можем да научим кой е “начинът”, гарантиращ задоволяването на потребностите на този еволюционен стадий: т.нар. цедило или днешно “кенгуру”.
    През нощта детето трябва да спи до родителите, които да отговарят на всяка негова “молба” (обикновено изразявана с плач), като се опитват да открият и отстранят причините за дискомфорта му.
    АБСУРДНО Е ДА МИСЛИМ, ЧЕ ЕДНО ДЕТЕ НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОЯВИ ИНСТРУМЕНТАЛНО ПОВЕДЕНИЕ, ДА СЕ ГЛЕЗИ ИЛИ МАНИПУЛИРА ЧРЕЗ ПЛАЧА СИ (т.е. да капризничи!).
    Плачът е единственият начин, по който то може да общува с нас и да заяви своите нужди – глад, жажда, студ, липса на ласка, страх от самота, болка. В тази фаза то има ПРАВО да бъде център на вниманието. Тъй наречените детски ясли, в които се “паркират” същества на по няколко месеца, би трябвало да бъдат изгорени. Ако самата майка няма възможност да се грижи за детето си, по-добре да се потърси баба или леля. Да си припомним добрите времена на голямото семейство. Това е добър пример от миналото.
  2. Сензорна фаза – преминали са първите трудни месеци и детето вече би могло да заеме собственото си креватче. Операцията е простичка. То сега има една силна потребност – да се довери на мама. Следователно преместването от леглото на мама и татко в люлката трябва да стане постепенно, а не изведнъж, за да не бъде изживяно като предателство, ако някоя нощ го “изхвърлим” от гнездото както сладко си спи, без никакво предупреждение. Трябва да го преместим в будно състояние. Това “отделяне” трябва да бъде придружено от успокоителни думи от страна на майката: при това не просто говорене на каквото и да било, а отправяне на точни послания, които трябва да гарантират, че майчиното афективно присъствие продължава, но се разширява в пространството, и едва тогава да се пристъпи към същинското физическо отделяне. Не трябва да се притесняваме, че детето не разбира точно какво му казваме с думите – доверие ще му вдъхнат тонът на гласа, невербалният език, нашата собствена енергия.
    Как се превежда всичко това на езика на практиката? Да започнем отначало: детето в началото живее в симбиоза с майка си. То не познава границите на своето Аз, а се изживява като продължение на майчиното тяло или по-точно – чувства майчиното тяло като част от своето. Всеки сигнал за тревожност или по-лошо – за отхвърляне, се възприема от детето като заплаха за съществуването му. Затова е много важно промените в настроението на майката да са придружени от “обяснения”, отново без да се притесняваме, че детето не разбира. Но да се върнем на преместването – важно е да се подчертае, че е по-скоро в полза на усамотението на двойката, отколкото на детската психохигиена.
    Веднъж попаднало вече в своето ново “гнездо”, детето ще се страхува да не е оставено само и ще претендира за утвърждаване по свой си детски начин – с викове и плач. Затова при всеки негов сигнал трябва да откликваме с любов. След като сме го успокоили, можем отново да го оставим само до следващия му зов. Така то скоро ще научи, че да бъде само не е страшно, защото дори когато е в съседната стая, мама все пак е близо при нужда.
  3. Фаза на Аза – моментът на “ДА” и “НЕ”. Детето ни се превръща в индивид и има право на своя личност. Въоръжете се с търпение, скъпи родители. Преминавате през една нова, различна, понякога драматична фаза, в която детето ви се превръща в малък господинчо или госпожица, подготвящи се да навлязат във фазата на съперничеството. От това как ще протече фазата на Аза зависи и вашето, и неговото бъдеще. Да се научи да казва “ДА” и “НЕ” е негово основно право. Здравото дете трябва да може да ги използва. А вие, родители (сега в психичния живот на детето се появява и бащата!) също имате това право: детето трябва да се научи да приема вашите “да” и “не!”. Във фазата на Аза се поставя началото на протодиалектическите междуличностни взаимоотношения. Ако детето плюе храната (“…защото не е хубава”), то е о’кей. Ако детето отказва да ходи по голяма нужда в определените от родителското тяло (включително бабите!) часове, то е о’кей. Ако детето не иска да заспива по разписание, то е о’кей. Ако детето има апетит и му се яде в 15,30, то е о’кей. Ако иска да го гушкат, е о’кей. Ако ви се мръщи и ядосва, то е о’кей.
    И сега идва най-хубавото. Ако вие изисквате от детето определено поведение и неговият отговор е “не”, то имате право, дори сте длъжни да отговорите чистосърдечно с “не” на неговата следваща молба, не за да го изнудвате, а защото така подсказва здравата логика. Аргументирайте се така: “Ти имаш правото да правиш това, което искаш, и аз имам правото да правя каквото искам!” По този начин в детското съзнание се формира идеята за принципа “дай, за да получиш” и взаимността в междуличностните отношения.
    Ако някой ме апострофира, че за постигането на подобен тип осъзнаване е необходима по-висока степен на развитие, ще отговоря, че на този възрастов етап мозъкът е достатъчно развит, за да проумее правилата на примитивния бихейвиоризъм или логиката на връзката причина – следствие (кутретата на кучето го разбират дори много по-рано!).
  4. Фаза на съперничеството – отървал се от памперса, нашият юнак се изживява като център на Вселената – той/тя е “голям/а”, поради което има “всички” права. Това е периодът, в който той/тя се опитва да се откъсне от протекцията на своите родители и се посвещава на завземането на свое собствено място под слънцето в групата от връстници. Това е периодът на сексуалната типизация – “аз съм момче/момиче”- и ако не е отклонено от правия път от разни феминистки или маскулинистки теореми, ще се държи по съответния за дадения пол начин.
    Любимо занимание е “изследването” на голямата разлика между момиченцата и момченцата, играта на “чичо доктор”, преобличането на принцове и принцеси и като в перфектна психодрама – тоталното идентифициране с персонажа. Намесата на възрастните в този фантастичен свят се изживява със страх.
    При примитивните племена в периода на фазата на съперничеството детето преминава от семейното гнездо в клана на децата. В тези племена процесът “игра – опит – работа” винаги се наблюдава доброволно от членове на клана на възрастните. В този процес почти всичко е позволено.
    Какво правим обаче ние, днешните хора? Точно обратното. Майките и бащите са тези, които диктуват натрупването на детския опит (“играй с това, не играй с онова”, “избягвай това или онова”, или по-лошо – “мама се нуждае от теб, бъди послушен, бъди голям, бъди интелигентен, бъди добър, бъди…!”). А директният опит на детето с Доброто и Злото бива забранен.
    Така в съзнанието му биват интроектирани ценностите на нацията. Малчуганът се социализира без да се държи сметка, че СВЕЩЕНО ПРАВО НА ВСЯКО ДЕТЕ Е ДА ИЗЖИВЕЕ ВСЕКИ ТИП ОПИТ, ДА РЕШАВА ЧРЕЗ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО, ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА КОЕ Е ДОБРО И КОЕ – ЛОШО. А дълг на всеки родител е да споделя, а не да осъжда.
    Впрочем когато детето е влязло във фазата на съперничеството, можете да програмирате, ако искате, и второ дете. При идването на бял свят на братчето или сестричката първото дете вече ще е добре интегрирано в групата от равни и не би изживяло като травма изместването на вниманието към новороденото.
    Не изисквайте обаче то да се грижи за по-малкото. То сега е по-заето да играе на “чичо доктор”, където се учи да бъде и “лекар”, и “пациент”.
    По този повод искам да подчертая, че всеки предсексуален опит е позитивен и че здравата сексуалност се развива само ако в семейството не съществуват сексуални табута!
  5. Сексуална фаза – детето ви вече не е малко розово бебче, а е готово да влезе в света на “големите”. То има ясно съзнание за позицията си в семейството и групата от връстници. Развило е качество, което аз бих определил като здрав егоизъм или онази логика, която му позволява да задоволява собствените си потребности при пълно уважаване на индивидуалността на другите. Оттук нататък гениталиите също ще диктуват някои от законите в живота му. Сега вече имаме сексуално определени кавалери и дами. Започва периодът на търсене на модели за подражание – герои и героини за имитиране. Той, особено той, ще прекарва часове в игра със своето пишле, а тя, дори и да няма пишле, няма да остане по-назад в търсенето на начини за доставяне на сексуално удоволствие.
    Изхождайки от това, че автоеротизмът във всичките си форми е нещо здраво, дори повече от здраво, то поведението на мама и татко пред децата също трябва да бъде здраво.
    Следващо препятствие по пътя към психичното здраве представляват училището и институциите изобщо. Разбира се, училището е един задължителен житейски опит, но аз лично съм убеден, че колкото по-късно детето седне зад неизбежния чин, толкова по-добре е за неговото душевно здраве.

***

Родители, ако сте съгласни с написаното дотук, започнете да създавате здрави деца, които сами да изживяват опита си, далеч от държавата и църквата. Не се чувствате готови за такава “жертва”? Тогава по-добре си купете куче, скъп автомобил или тамагочи. И без това сме много вече на този свят!