Същност на психогенните хранителни разстройства – анорексия и булимия

Откъси от монографията на професор Захарина Савова, дм, дм
“Анорексия и булимия – болести на съвремието”

изд.2005г.

Диагнозата “хранително нарушение” тръгва от описанието на симптоматиката. На този фон съществува значителна сива зона между все още “нормалните“ проблеми с храненето и медицински изразените хранителни нарушения. На база на научни изследвания са идентифицирани и диагностицирани хранителните разстройства – “анорексия невроза” и “булимия невроза”.

В Международната класификация на болестите – 10 ревизия; психични и поведенчески разстройства, в рубриката “Разстройства на храненето”(F–50) са представени: анорексия невроза и булимия невроза.

В психиатричния клиничен речник анорексия и булимия етимологично и по смисъл са изяснени така:

Анорексия (anorexia )(от гр. представка an – не и orexis – желание): липса на апетит, безапетитие; липса на желание за ядене при наличие на физиологична нужда от хранене”.

“Булимия (bulimia) (от гр. bus – вол, бивол и limos – глад): болестно засилен хранителен нагон; патологично рязко усилено чувство на глад, не рядко съпроводено от обща слабост и болки в стомаха”.

Това, което свързва тези две разстройства, са определени характеристични тревоги за формата и теглото на тялото. Тези тревоги и обсесивни (натрапчиви) мисли са особени за анорексия и булимия и са от голямо диагностично значение.

Главна предпоставка за диагнозата – анорексия невроза или булимия е обстоятелството, че нарушението представлява витална заплаха, има проява на сериозни соматични и психични разстройства, нарушава се социалното функциониране на засегнатия човек.

Но проблемът не е само за болния човек, засегнати са всички около страдащия – така, както е и при наркоманиите и алкохолизма.

Наблюдават се промени в хранителното поведение на болния. Манифистират се следните когнитивно-поведенчески модели:

  • прогресивна редукция (намаляване) на храната и честотата на храненето, създаване на строги хранителни правила, храни с ниска калоричност или пък с много висока калоричност (при булимия);
  • чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато лицето успява да се справи с поддържането на диета, и обратно – чувство на вина, когато лицето е яло много или  по неправилен начин;
  • начин на хранене – рязане на храната на много малки парченца; много бавно хранене; консумиране на дъвки и други от този род, за да се дъвче; повишено количество на консумация на топли напитки – чай, кафе  и ниско калорични течности (така се контролира чувството за глад);
  • обсесивно пресмятане на приетите калории;
  • приемане на еднообразна храна;
  • неприемане на промени по отношение правилата на хранене; както и неприемане на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвиква тревога и напрежение;
  • засилен интерес към всичко, свързано с кухнята и особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
  • готвене за близките хора; контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техния (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатият от болестта не се храни;
  • болният подтиква останалите да се хранят и контролира техните порции да бъдат по-големи от неговата, не разрешава на другите да се хранят по-малко от него или се храни сам;
  • периоди на строга диета и периоди на преяждане;
  • ставане веднага след хранене от масата и отиване в банята или тоалетната, където се забавя по-дълго, за да повръща;
  • показва голям апетит в период на стрес (булимия);
  • периоди, когато яде много, без да следи теглото (булимия);
  • яде скрито, крие това, което не е изял/а, на места, където обикновенно не се прибира храна;
  • храната “изчезва “ от хладилника и шкафовете;
  • хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
  • контролът на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
  • употреба на лекарства, които се предполага, че помагат да се контролира теглото, злоупотреба с лаксативи и диуретици;
  • поради нарушения в храносмилането – често невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене;
  • поведение на отбягване на срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене;
  • често се хранят сами или измислят различни извинения, за да пропуснат хранене – неотложни ангажименти, занимания и др.;
  • тенденция към социална изолация, избягване на контакти с роднини, приятели; незачитане на празници, рождени дни и т.н.;
  • винаги ангажирани и съответно силно затруднени и притеснени, когато имат свободно време;
  • интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проява на нервност, раздразнителност, ако му/й се отнеме това право;
  • облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си и с по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура (при анорексия) ;
  • изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения, тъй като се ръководи винаги от желанието да бъде перфектен/а ;
  • увеличават се часовете за учене; учи вечер до късно, става сутрин рано;
  • проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, депресивно настроение, апатичност, нарастваща трудност за комуникация;
  • липса на съзнание за това, че е болен/а и че се нуждае от лечение.

Тези характеристики при всеки отделен случай се наблюдават в различна степен на тежест, честота и проява!!!

Клиника и диагностични критерии на “анорексия невроза”

По Международната класификация на болестите МКБ – 10 ревизия, “Анорексия невроза (F-50.0) е разстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но по-рядко могат да заболеят юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пуберитета и по-възрастни жени, навлизащи в менопауза”.

Някои факти дават основание като причина за проява на  анорексия невроза, да се посочи взаимодействието на определени социо-културални и биологични фактори; същото се отнася и за някои по-малко специфични психологични механизми и ранимостта на личността.

          За поставяне на диагноза трябва да бъдат изпълнени всички следни условия по МКБ 10:

Телесно тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното (или поради отслабване, или нормално тегло никога не е било постигнато), или индексът на Quetelet (индекс на Кетле за телесна маса = теглото в кг се дели на квадрата на ръста в метри) е 17,5 или по-малък. Пациентите в предпуберитетна възраст могат да не достигнат очакваното тегло през периода на растежа, затова се ползва при лица на възраст 16 и повече години.

За научни цели се използва body–mass–индексът /BMI/.

Табл.№ 1

Степен 0  BMI 18,5 –  24,9 Нормално телесно тегло
Степен 1  BMI 25 –  29,9 Наднормено тегло
Степен 2  BMI 30 –  40 Затлъстяване
Степен 3  BMI над 40 Тежко затлъстяване

 

Критерий за развитие на заболяването анорексия нервоза е силно изразено поднормено тегло – BMI е под 18,5.

В книгата си “ Затлъстяване и нарушения в храненето”  проф. д-р Анелия Томова – ендокринолог, подчертава:

В състояние на гладуване компесаторните възможности на организма издържат продължителен период от време. Непълното гладуване  (само на вода) или силно ограничаване на хранителни вещества може да има тежки последици. В началото – Първи етап – започва разпадане на въглехидратите и намаляване качеството на белтъците в организма, поради преобладаване на разграждането над изгражадането им. По-късно започва и разпадане на мастите, но то не започва, докато не се разградят всички въглехидрати. При интензивното разграждане на мастите и при разпадането на белтъците се отделят редица вредни и токсични за организма вещества (холестерол, кетонови тела, амоняк). Този Втори етап от промените в организма при гладуване продължава различно при различни хора (средно 40–50 дни ). След това започва Трети завършващ период, когато започва бурното разпадане на белтъците в организма  и човек загива за 2-3 дни. След продължително гладуване рязко се променя обмяната на веществата и функциите на редица органи и системи.

Възстановяването е възможно само през Първи и Втори етап. В Трети етап спасяването на човек е извънредно трудно.

Неправилното захранване след продължително гладуване също може да убие човек. То трябва да става изключително внимателно с малки количества храна под лекарски контрол. В началото течни и  храни на каша, с хранителен внос до 1500ккал; постепенно в следващите седмици се включват по-твърди храни и се стига до 3000-5000 ккал.  Медикаментозното лечение е под контрола на психиатър и ендокринолог. Важно място заема психотерапията“.

По МКБ-10 Загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез избягване на храни, от които се пълнее (висококалорични храни) и може да са налице също едно или няколко от следните:

  • предизвикано целенасочено повръщане;
  • предизвикано целенасочено чревно разстройство;
  • прекомерно натоварване с физически упражнения;
  • употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;

Разстройство във възприемането на собственото тяло под формата на специфична психопатология, при която страхът от пълнота персистира като упорита свръх ценна идея и пациентът си налага ниско нормативно тегло;

Масивни ендокринни нарушения, засягащи оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, които се проявяват у жените като аменорея (в продължение на три месеца), а у мъжете като загуба на сексуално влечение и потентността (явно изключение е персистирането на вагинално кръвотечение у анорексични жени, които са на заместителна хормонална терапия, най-често провеждана с контрацептивни препарати). Може да се наблюдава повишени нива на кортизол, повишени нива на растежния хормон, промени в перифирния метаболизъм на тироидния хормон и аномалии на инсулиновата секреция.

Ако началото е в преди пуберитетна възраст, развитието се забавя и даже спира, при момичетата не се оформя бюст и е налице първична аменорея, при момчетата гениталите остават недоразвити. След излекуване, физическото развитие най-често завършва нормално, но менархе настъпва по-късно.

Диференциална диагноза:
Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разстройство, поставящи въпроса за диференциране и/или употреба на повече от един диагностичен код. Трябва да се разграничи и от телесните причини за загуба на тегло у млади пациенти – те включват хронични астенизиращи заболявания, мозъчни тумори, интестинални заболявания като напр. болест на Crohn или синдром на малабсорбция.

Атипична анореския невроза F-50.1
Този термин трябва да се използва за пациенти, при които отсъстват един или повече от главните признаци на анорексия невроза, като аменорея или значително отслабване на тегло, но от друга страна е налице доста типична клинична картина.”

 

ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ИНДИКАЦИИ

  • Активно спортуване, танци – натрапливо практикувани.
  • Отлични учебни и професионални резултати. Стремеж към перфекционизъм.
  • Чувство на несигурност, чувство на неадекватност, несъответни чувства.
  • Зависимост или пълно отхвърляне на майчината фигура.
  • Псевдосигурност, упорство, твърдоглавост.
  • Нетърпимост към намеци за храна.

 

СОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И УСЛОЖНЕНИЯ

  • Характерни промени в нивото на кортизол (повишени нива), понижено ниво на хормоните, необходими за сексуалните функции и от тук закърняване на половите органи и аменорея.
  • Восъчна бледност, ацидоза, суха и жълта кожа (хиперкаротинемия), лануго.
  • Наблюдава се периферен отток при леко покачване на килограмите или когато бъде преустановена злоупотребата с диуретици и лаксативи.
  • Хипотония (ниско артериално налягане), брадикардия (забавена сърдечна честота),  хипотермия (понижена телесна температура), виене на свят.
  • Електролитен дисбаланс, който причинява сърдечна аритмия.
  • Нарушени са вегетативните функции.
  • Изпразването на стомаха и чревната перисталтика се забавят, обстипация.
  • Промени в ензимната кръвна картина, левкопения (намаляване броя на белите кръвни телца).
  • Достигането на крайно изтощение се манифестира и от чести кръвотечения и повишена чупливост на капилярите.
  • След дългогодишно поддържане на поднормено тегло се стига до остеопороза, (поради недостиг на калций).
  • Малки размери на сърцето, мозъка и черния дроб.

 

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

  • Мозъкът също страда от кахексията и съпътстващата я загуба на течности (ексикоза). Стига се до разширяване на кортикалните гънки и мозъчните стомахчета. На компютърни томограми или ядрено-магнитен резонанс, т.е. при радиологично изследване, мозъкът изглежда като смален. Съответно пациентки с напреднала анорексия имат ясни когнитивни и емоционални отклонения.
  • Депресивна симптоматика.
  • Силен страх от напълняване, който не изчезва със загубата на килограми.
  • Храната и тялото се превръщат в обсесия. Пълна зависимост от кантара, невъзможност да спрат да мислят за храна – калории – тегло! Загубата на тегло се превръща в значима победа, а придобиването на килограми изглежда като провал и липса на самоконтрол.

 

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

  • Дисрегулация на серотонина. Серотонинът е изключително важен елемент в процеса на поемане на храна и чувство за ситост. Дисбалансът на серотонин предполага промени в поведението и настроението. Серотонинът регулира и други невротранзмитери.
  • Анорексия невроза може да бъде едно хиперсеротоенергично състояние, при което чувството за ситост да настъпва и при приемането на нищожни количества храна.

 

ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ

Има се пред вид включването на психофармакотерапия в процеса на лечение на заболяването.

Медикаментозното лечение на анорексия не е доказало своята ефективност, в смисъл като единствено средство за лечение.

Фармакотерапията е необходима и би могла да се прилага по преценка на лекуващият лекар при купиране на състояния на депресивност, тревожност, натрапливости, които са съпътстващи основното заболяване.

Характерно за анорексията е трудно подаващите се  на лечение пациенти (особенно в началната фаза на развитие на болеста) – и най-вече корегирането на натрапливо погрешната им преценка за собственото им физическо състояние. В някои от случайте в лечението се включват ефективни при психози невролептици. По преценка на лекуващият психиатър може да се включи хлорпромазин (антипсихотичен препарат) с цел справяне с маниакалното поведение. Но в днешно време това е нетипично, още повече анализът на резултатите вследствие техният прием не е обнадеждаващ. Очевидно и на нервнофармакологично равнище разстройствата на телесната схема при пациенти с анорексия трябва да се различава от налудността на психотичните пациенти.

Сериозно недохранените пациенти са с повишен риск от странични ефекти при лечение с психофарма.

Липсват данни за положително повлияване с анксиолитици при опит да се купира тревогата, свързана с приемането на храна.

Характерният депресивен фон при развитието на хранителното разстройство  често пъти се купира с андидепресанти. Най-често използвани са инхибитори на повторното усвояване на серотонина – Favarin, Fluctin, Prozac, Seroxat. Тяхната роля е насочена към съпровождащите основното заболяване психични симптоми. В настоящият момент не съществуват изследователски находки, които да дават основание да се говори за постигната висока ефективност, вследствие включването им в процеса на лечение. Сериозно недохранените и дехидратирани пациенти с анорексия невроза са подложени на голям риск от страничните ефекти на антидепресантите: ниско кръвно налягане, аритмия и др. Депресивните пациенти с анорексия не се влияят така добре на лечение с антидепресанти, както депресивни пациенти без анорексия.

В настоящият момент липсват данни за ефикасно справяне с болестта посредством прилагане на медикаменти.

 

Клиника и диагностични критерии на “булимия невроза”

Според Международната класификация на болестите – 10 ревизия “булимия невроза” представлява синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждене, при които мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло и това го  кара да използва крайни мерки за ограничаване “затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Терминът трябва да се ограничи до тези форми на разстройство, които имат същата психопатология като анорексия невроза. Разпределението по възраст и пол е същото както при анорексия невроза, но се проявява в малко по-късна възраст. Нарушението може да се разглежда като последица от персистираща анорексия невроза (въпреки, че и обратната последователност също е възможна). Пациентът с анорексия невроза може да прояви признаци на подобрение в резултат на увеличаване на теглото си и възстановяване на менструалния цикъл, но в последствие е възможно да се възприеме злокачествената форма на поведение, характеризираща се с преяждане и повръщане. Повтарящото се повръщане може да доведе до нарушения на електролитния баланс, както и до някои телесни усложнения (тетания, епилептични гърчове, аритмия, мускулна слабост) и последваща остра загуба на тегло.

За поставяне на сигурна диагноза булимия невроза е необходимо да са изпълнени всички следни условия по МКБ 10:

  • непрекъсната свръхангажираност по отношение на яденето, непреодолимо влечение към храната,
  • пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време;
  • пациентът прави опит да противодейства на напълняването от погълнатата храна посредством едно или няколко от следните средства: предизвикано повръщане, злоупотреба с пургативи, редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тироидни препарати или диуретици. Пациенти с диабет, страдащи от булимия невроза могат да изоставят лечението си с инсулин;
  • психопатологията се изразява в болестен страх от напълняване и пациентът си определя строго ограничено нормативно тегло – доста под нивото на преморбидното тегло, което може да се приеме за оптимално, или здравословно, от гледна точка на лекаря. Често, но не винаги, има данни за предхождащ епизод на анорексия невроза, с продължителност от няколко месеца, до няколко години. Този епизод може да е бил напъло изразен, или да се е проявил в по-лека и прикрита форма с умерена загуба на тегло и/или фаза на предходна аменорея.

ВКЛЮЧВА: булимия, неуточнена; хиперорексия невроза.

Диференциалната диагноза: 
Включва горен диспептичен синдром, водещ до повтарящо се повръщане (характерната психопатология отсъства); по-обща личностова абнормност, тъй като разстройствата на храненето могат да съжителсвта с алкохолна зависимост и някои не много тежки антисоциални действия (например дребни кражби по магазините); депресивни разстройства (тъй като пациентите с булимия невроза често разкриват депресивни симптоми).

АТИПИЧНА БУЛИМИЯ НЕВРОЗА  – F-50.3
Този термин трябва да се употребява за пациенти, при които отсъстват един или повече от главните признаци, характерни за булимия невроза (F-50.2), но независимо от това е налице доста типична клинична картина. Най-често това се отнася до пациенти с нормално или дори надхвърлящо нормата тегло, но с типични периоди на преяждане, последвани от повръщане или приемане на пургативи. Не са редки и парциални синдроми заедно с депресивни симптоми, но ако депресивните симптоми оправдават поставянето на отделна диагноза за депресивно разстройство, то тогава е редно да се впишат две отделни диагнози.
Включва: булимия при нормално тегло.

Според DSM – 4 за да се постави диагноза булимия, са необходими поне два пристъпа на седмица за период от три месеца .

Възрастта на проява на разстройството най-често е в пуберитета т.нар. ”тийнейджърска” възраст или в началото на зрелостта.

 

ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ИНДИКАЦИИ

  1. Периодично повтарящи се епизоди на прекалено хранене с някои от следните характеристики:
    • бързо консумиране на храната;
    • приемане на високо калорична храна, която може лесно да се погълне по време на лакомо хранене;
    • безчувствено поведение по време на хранене;
    • съзнание за факта, че храненето е извън норма;
    • чувство за вина, породено от прекомерното хранене.
  2. В случай, където е представена само булимия теглото може да бъде в норма, под норма или наднормено тегло. Често колебание на теглото в рамките на пет килограма.
  3. Многократни опити за отслабване със строги диети.
  4. Активно спортуване – натрапливо практикувано.
  5. Употреба на диуретици, пургативи, средства за намаляване на апетита и др.
  6. Злоупотреба с алкохол, барбитурати, амфитамин.
  7. Изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо.
  8. Липса на сексуално влечение.
  9. Трудности в семейството и в контактите.
  10. Социална изолация.

 

СОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И УСЛОЖНЕНИЯ

Протичането е хронично и/или повтарящо се многогодишно. Това води до някои от следните медицински усложнения:

  • недостигът на калий увеличава значително  риска от опасни нарушения на сърдечния ритъм под формата на аритмия, сменящи се регулационни центрове и вентрикуларни есктрасистули. Могат да настъпят промени в електричните отвеждания на сърдечната дейност в ЕКГ (напр. равна Т-вълна или изравняване на отрязъка ST);
  • умора, ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане сутрин;
  • мускулна слабост;
  • оплаквания в областта на храносмилателния тракт – като повдигане, коремни болки, метеоризъм и упорит запек;
  • гастроезофагинален рефлукс;
  • възможно формиране на дивертикули на хранопровода, линеарни язви, които могат да се перфорират и да доведат до смърт;
  • в крайни случай при спазматично повръщане  може да се разкъса лигавицата на стомашния вход; кървенето се проявява като кърваво повръщане  (синдром на Малори-Вайс);
  • също тъй рядко и потенциално опасно за живота е разкъсването на хранопровода  (синдрома на Бьорхаве );
  • свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, но често доста очебийно подуване на подушните слюнчени жлези (сиаладеноза );
  • загуба на течности, соли, недостиг на калий;
  • обмяната на веществата и хормоналната регулация са чувствително нарушени, нарушение на функцията на хипофизата;
  • лабораторните абнормалности включват хипокалемия, хипонатремия, хипохлоремия, умерена хиперамилаземия, метаболична алкалоза (при честите прочиствания);
  • ако пациентът злоупотребява с ипекак, може да развие кардиомиопатия или слабост на периферната мускулатура;
  • първите фаланги на пръстите са деформирани, поради постоянното провокиране на повръщане;
  • честото повръщане поврежда зъбите, киселината разгражда зъбния емайл;

 

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Личността на булимичките се характеризира с емоционална лабилност, импулсивност, вътрешно напрежение, тревожност, чувство за вина, уязвимост, депресивност, неинициативност, безчувственост, студенина – липса на емпатичност.

Според А. Хилерт почти половината от пациентките с булимия, които се подлагат на клинично лечение, страдат едновременно и от депресивна симптоматика. Предполага се, че пониженото ниво на норадреналин е невробиологична връзка между телесното и душевното състояние. Възможно е за депресивното състояние да допринасят и психодинамични аспекти от типа на депресивно преработване на хранителното нарушение или произтичащите от това социални компликации.

Наблюдава се разсройство на контрола на импулсите, имат ограничена толерантност към фрустрация.

Нарушени социални взаимоотношения, нестабилен модел на междуличностни отношения и от тук – страх при общуване, който може да доведе и до по-сериозни психични отклонения, придружени от атаки на страх и паника.

Недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола, дрогите и/или повишен промискуитет. И от тук следва и повишения риск да се развие алкохолна или друга зависимост.

Регистрирани са и тенденции към самоувреждащи поведения и действия.

Според различни изследователски колективи – от 2% до 47% от проведените клинични изследвания дават данни, че наред с разстройства на личността с драматично–емоционални черти (т.нар. хистрионна личност) много често се диагностицират граничните – borderline разстройства на личността.

 

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

  • Причината не е напълно известна, но се предполага, че има понижено синтезиране на серотонин в мозъка (хипосероенергично състояние), което води до понижено чувство за ситост и повишено желание за прием на храна;
  • Подлагането на диети може да доведе до понижение в нивото на плазмения триптофан и по-нататъшно понижение на серотонина. Поглъщането на храна също така се контролира от други невротранзмитери (норепинефрин и невропептиди …).

 

ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ

Включването на психофарма в процеса на лечение на булимия е избор и преценка на лекуващия лекар.

При булимията често се наблюдава депресивна симптоматика, вследствие на проблемите, свързани с нарушеното хранене. Има пациенти, които се повлияват положително от включването на антидепресанти, особенно по отношение на честотата на пристъпите на преяждане. Прави впечатление, че за лечение на хранителни разстройства са необходими по-високи дози, отколкото при лечение на пациенти само с депресия. Но не би трябвало да се очаква терапевтичен ефект извън периода на прием.

Препарати от групата на SSRI, MAOI, Trazodone са доказали своята ефективност (81, стр.59). Препоръчват се по-високи дози, за да бъдат ефективни (Fluoxetine 60mg QD често се препоръчва при лечението на булимия). Трябва да се използват внимателно, защото е необходима диета, свободна от тирамин.

Ch.Nemeroff съобщава, че понякога се налага да се изпробват няколко различни антидепресанти, преди да се постигне резултат. Bupropion не се препоръчва при хранителни разстройства поради опасност от припадъци.

Като странични ефекти (най-често преходни или в лека форма) може да се наблюдава повдигане, повишена импулсивност, вътрешно безпокойство. Има данни, че тези субстанции редуцират и вероятността за рецидиви. Ако пациентът не се влияе от даден антидепресант в продължение на 2-3 седмици, проследяването на нивото на плазмата може да потвърди това, че дозите не са били приемани от пациента или са били засегнати от прочистване.

В контекста на казаното може да се предположи, че съпътстващото медикаментозно лечение с атнидепресанти се препоръчва преди всичко при тежки случай на булимия, които трудно се поддават на психотерапия.

Наред с антидепресантите при пациенти с булимия са изпитани многобройни други субстанции, действащи на функциите на мозъка (сред тях прилагания първоначално за лечение на спазматични пристъпи карбамацепин, антагонистът на опиатитеналоксон, а също L–триптофан). Всички те обаче не са проявили значим положителен ефект.