Кои са Вилхелм Райх и Александър Лоуен?

Вилхелм Райх (1897–1957) завършва медицина във Виена и придобива слава като един от най-надарените психоаналитици около Зигмунд Фройд. Негов принос е теорията за връзката между характера на човека и мускулните блокажи в тялото му. С утежняване на политическата атмосфера във времето между двете световни войни и идването на власт на Адолф Хитлер започват преследванията на идеите, работата и личността на Вилхелм Райх. Райх показва огромна ерудираност и познание в области като психонализата, културната антропология, биологията, философията, икономиката, социологията, литературата. Негови идеи повлияват на писатели и мислители като Александър Лоуен, Фриц Пърлс, Пол Гудман и др.

Неорайхианската теория на Проф. В. Бернаскони заимства като основен теоретичен постулат теорията за характеровата броня – “записването” на травмиращите емоции в тялото под формата на мускулни блокажи.

Живот и идеи на Вилхелм Райх: синтез

 

Вилхелм Райх е първороден син на Леон Райх и Сесил Ронингер. Роден е в едно малко населено място на територията на днешна източна Румъния – Добржчиница на 24 март 1897. След като изгубва собствеността, наследена от баща му покрай политическите сътресения около Първата световна война (1914-1918), Райх отива да се бие на италианския фронт. През 1918 се записва в медицинския факултет на Виенския университет. Дипломира се през 1922.

Интересът му към психоанализата и сексуалността се проявява още през първата учебна година по медицина, когато започва сътрудничеството му с Магнус Хиршфелд, известен сексолог за онази епоха. Тогава Райх организира в университетските аули семинари по сексология, на които кани и някои психоаналитици. 1922 година е важна за него в професионален план, защото тогава започва сътрудничеството му с психоаналитичната клиника, създадена от З. Фройд, където две години по-късно поема ръководството на техническите семинари до 1930 г. Между 1924 и 1930 нараства много активноста в Психоаналитичното общество с противоречиви последици: от една страна пораства много оценката, дадена му от Фройд и най-тесните му сътрудници, от друга страна, много нараства враждебността от страна на други членове на общността.

Тази враждебност се дължи на две основни причини: преди всичко на искрената и адекватна подкрепа от страна на Райх (високо оценена от Фройд) на фройдисткия пансексуализъм и в частност на сексуалната етиология на неврозите, която Фройд защитава от „ересите“ на Юнг и Адлер, но която някои негови сътрудници са преразглеждали и на второ място: нарастващата тревога на Фройд относно социалната и политическа ангажираност на Райх, която го отвежда към идеите на марксизма-ленинизма. Фройд се надява да може да се прехранва, въпреки фашистката вълна и присъствието на един комунистически активист, все по-известен и коментиран сред сътрудниците му, е причина за нарастващото му неудобство и притеснение.

Успоредно с това расте напрежението между Райх и комунистическата партия, която гледа с подозрение на нарастващата популярност сред младите на създадената от Райх лига за сексуална политика на пролетариата, която достига до 40 000 записани само в Германия. През 1934 излиза книгата на Райх „Психология на масите и фашизма“. Това е труд, който вижда във фашизма продукт не само на капиталистическата конспирация, както го определят сталинистите, но и на традиционния сексофобен морал, напълно приет, въпреки комунистическите идеи от пролетарските маси. Изданието на книгата е причина за окончателната присъда на Райх от страна на немската комунистическа партия. Последната вижда във сексополитическата Райхова теория и в идеите му за персонална и любовна свобода заплаха за механичната уравновиловка между удържавената икономика и човешко освобождаване, прокламирани от управляващите сталинисти, които дефакто прилагат кърваво насилие и цинична експлоатация на каторжниците и работническата класа във фабриките и на полето.

Така, през съдбовната 1934 г. Райх е застигнат от трагикомичното, но съдбовно символично едновременно изключване от Психоаналитичното общество като комунистически агент и от Комунистическата партия като буржоазен агент.

Още през 1933, в навечерието на встъпването на Хитлер на власт, Райх е трябвало да се укрие в Дания, за да се спаси от преследванията на нацистката политическа полиция.

Датските власти му издават шестмесечно разрешително за пребиваване, което обаче не е подновено при изтичането му. В навечерието на конгреса по психоанализа в Люцерн някои норвежки психоаналитици, сред които Ола Ракнес, го канят да се установи в Осло и му осигуряват разрешително за пребиваване, което е регулярно подновявано за престоя на Райх в Норвегия до 1939 г.

Но и в Норвегия атмосферата става отровна за Райх, когато започва пионерските си сексоложки експерименти, разширяващи идеите му отвъд психологичната и психосоциална сфера, където се развиват до момента, до областите на психофизиологията и психобиологията.

Като изпреварва с няколко десетилетия изследванията, които по-късно ще направят известни американските сексолози Мастер и Джонсън през 60-те години, Райх се опитва да изследва какво се случва в организма на биоелектрично ниво по време на възбудата и сексуалния оргазъм. Изследването се осъществята посредством поставяне на електроти на гениталните и лабиални мускули на изследваното лице. В научен план тези експерименти са действително пионерски за областта на сексологията и бележат радикален обрат и развитие в интелектуалните му търсения, защото го довеждат до убеждението, че е открил и демонстрирал съществуването на непозната досега витална енергия. Нарича я „оргонична“, защото я наблюдава по време на изучаването на оргазма. В социален план обаче тези експерименти отприщват скандална отричаща кампания от страна на норвежката преса срещу Райх. Поради това през 1939 г. той емигрира в Съединените Щати. Но, както се казва, всяко зло – за добро. Само няколко седмици след заминаването му, нацистките сили навлизат в Норвегия. Лесно можем да си представим каква би била съдбата на Райх – евреин и екс комунист, ако беше попаднал в ръцете на нацистите.

В Ню Йорк Райх преподава за две години медицинска психология в известната Нова школа за социални изследвания, която приема много немски антинацистки настроени интелектуалци и предимно основоположниците на психосоциологичната Франкфуртска школа: от Хоркхаймер до Фром, от Маркузе до Лоуентал. Но франкфуртската група, която още в Германия внимателно избягва да признае водещата роля на Райх в опитите му да интегрира психоанализата и марксизма, не е готова да оцени решаващата значимост на райховите търсения. Отново около него се създава климат на подозрителност и злословие, които вредят на професионалния му и научен имидж.

Не можем следователно да се изненадаме, че при Райх, който вече е бил преследван от Гестапо, от тайната сталинистка полиция и накрая от Федералното бюро за разследване (FBI), се развиват идеи за преследване и параноидно поведение. Но решението да се унищожат последните му трудове, определени като „плод на деменция“, е определено жалко и смешно.

Бистрият разсъдък и креативността на Райх са доказани в последните години от живота му от двата му публикувани труда в началото на 50-те „Етер, Бог и Демон“, където Райх представя по ясен и едекватен начин основните принципи на метода си, наречен от него „енергетичен функционализъм“ и „Космическо наслагване“ – впечатляващ труд, в който Райх излага космологичната си обединяваща визия и по-специално набляга на идеята за привличането, взаимовлиянието и сливането на две енергетични течения – биофизичния и астрофизичния принцип, което обединява привидно хетерогенни феномени: от от формирането на клетките до сексуалното сливане, оттам – до динамиката на циклоните и на галактиките.

Макар тези космогонни райхови теории често да са оспорвани, то основополагащата  значимост на неговите анализи и идеи в областта на социалната психология и психотерапията е днес универсално призната в цял свят.

Мога убедено да твърдя, че тези теории са били както сляпо приемани от последователите на Райх, така и сляпо отхвърляни от многобройните му неприятели, без нито едните, нито другите да са се погрижили да ги подложат на акуратна научна проверка. Затова е от особена значимост да подчертаем усилията на малкото изследователи, сред които биофизикът Винченцо Валенци от Университета „Ла сапиенца“ в Рим, които се опитват с окуражаващи напоследък резултати да повторят експериментите на Райх.

С това приключвам краткото описание на живота на Райх и основните събития в него и преминавам към представяне на неговите идеи.

 

Фройдистките корени

Безспорно оригиналността и иновативността са две основни характеристики на Райховото мислене. Но това не означава, че идеите на Райх са родени като гръм от ясно небе в историята на курлтурата и науката. В моите трудове, посветени на него, аз отличавам два периода в еволюцията на мисленето му: „психоаналитичен период“ (фройдистки) и „социополитически период“ (марксистки) или съответно: 1919-1927 и 1928-1938. Очевидно е, че Райх е много повлиян както от делото на Фройд, така и на Маркс, както той самият признава. Можем да твърдим, че той е пионер в т.нер. фройдо-марксизъм – опит да се интегрира марксисткото с фройдисткото мислене. Още през 1927 в доклад, прочетен пред ръководството на психоаналитичното общество, Райх поддържа идеята за тази интеграция. По-късно я представя систематизирано в труда си „Диалектически материализъм и психоанализа“ (1929). Франкфуртската школа се ражда само няколко години по-късно.

Но задълбочаването в този макар и важен аспект от идеите на Райх не обслужва основната цел на тази моя експертиза.

Тук ми се струва по-важно да докажа, че райхианските теории и тяхното продължение и развитие – неорайхианските теории не са били и не са изобщо, както твърди обвинението, „изнамерени на сляпо от някакъв дилетант“, а са продукт на работата на един психиатър, който още като съвсем млад е бил оценен и слушан в психоаналитичното общество, от самия Зигмунд Фройд, който поверява на Райх за периода от 1924 до 1930 ръководството на техническите семинари (практическото обучение) в това общество.

Разбира се, отношенията между Фройд и Райх се влошават, но това е поради опитите на Райх да слее марксизма с фройдизма, които не се харесват на Фройд, който държи да се подчертава политическата неутралност на психоанализата пред очите на нахлуващия нацизъм. Така Фройд привижда в Райх пета комунистическа колона във вътрешността на психоаналитичното движение. Това трагикомично подозрение, както вече казах по-горе, през 1934 води до това Райх да бъде изключен едновременно и от психоаналитичното общество като „комунистически агент“, и от комунистическата партия като „буржоазен агент“.

Единственото противоречие е поради тези политически полемики. Извън тях е неоспорим фактът, че Райх е много оценен представител на официалната психоанализа и труда му „Анализ на характера“ (1934) и до днес е от значимите заглавия в психоаналитичната библиография.

В действителност именно наблюденията и изследванията в рамките на официалната психоанализа водят Райх до идеята да се отдалечи от фройдисткия терапевтичен подход, строго сведен само до думите и да поддържа изискването за паралелно третиране на психичните и телесните напрежения. Това не е „откритие“ на странен разсъдък, а повратен момент в теорията и практиката, който води до раждането на Характероаналитичната вегетотерапия, създадена от Райх и в последствие – до серия от психотерапевтични школи, които са международно признати – от Биоенергетиката на Елександър Лоуен до Гещалт-терапията на Фриц Пърлс, от техниките на Фелденкрайц до организмичната терапия на Малколм Браун, до биосинтеза на Дейвид Бодела и Джером Лис и още много неофройдистки методологии.

Основно твърдение в тази верига от психотерапевтични идеи, водеща началото си от Райх, е съществуването на „функционална идентичност“ между психичните и мускулните напрежения или с други думи: между емоция и движение и че към думите в една реалистична психотерапия трябва да се добави адекватна работа с тялото с цел да се отпуснат и разтопят мускулните блокажи, които са паралелни на емоционалните. Постулираната от Райх функционална идентичност между емоции и движения се изразява в това, че всяка емоция поражда мускулно и вътреорганно движение, а всяко телесно движение може да породи съответна емоция.

Именно поради това в психотелесните терапии терапевтът може да покани клиента, който, например, е много гневен към значима фигура от миналото или настоящето си, да разтовари върху терапевтичния дюшек агресивния заряд чрез юмрючни удари. Първоначално пациентът може да го прави механично, но ако наблегне на силата, усеща как в него се събужда гневната емоция. Това позволява да се разтовари и освободи от дълго потискания гняв, който не е успял да освободи въпреки многомесечния или многогодишен вербален анализ.

Всички съвременни психотелесни школи припознават Райх като техен основоположник и първи клиничен систематизатор на нова, сложна дисциплина.

Райх създава тази психотелесна характерология, съдържаща четири основни човешки типа: 1) хистеричен; 2) компулсивен; 3) фалико-нарцистичен; 4) мазохистичен. Той дефинира в човешкото тяло седем нива на мускулни блокажи, както следва отгоре – надолу: 1. Окулярен; 2. Максило- орален; 3. Трапецовиден-фарингиален; 4. торакален-горни крайници; 5. Диафрагмален; 6. Абдоминален; 7. Тазов. Те съставляват т. ран. мускулна броня, която има за цел да блокира при болния неприемливите емоции. Като се контрахират и втрърдяват, те блокират потока на усещанията и емоциите , които подтикват организма към оргастичното разтоварване. Същите седем мускулни нива срещаме и в психотелесния терапевтичен подход на Д-р Валдо Бернаскони.

 

Биоенергетиката на Алексадър Лоуен

 

Макар Райх да е вдъхновил, както вече стана ясно, многобройни известни последователи и основатели на различни терапевтични школи, негов най-директен и влиятелен ученик остава без съмнение Александър Лоуен, който храктеровите теории и терапевтични техники на базата на райхианските идеи, но и същевременно добавя независими и иновативни гледни точки. Тази нова съвкупност от теории и техники, Лоуен нарича „Биоенергетичен анализ“ или по-просто „Биоенергетика“, от която са вдъхновени пък теориите и техниките на Д-р. Бернаскони.

 

Лоуен илюстрира систематизирано тези теории и техники в основния си труд „Биоенергетика“, който в Италия е публикуван през 1986, издаден от „Фелтринели“ и презентиран в предговор от мен като президент на Италианската школа. Приносът на Лоуен за развитието на Райховата теория за патологиите е по мое мнение много по-важен, отколкото е общоприето да се мисли. Той допълва ригидно наложената в теориите и техниките на Райх пансексуална гледна точка, носеща дълбокия печат на Фройд.

За Райх, който основава своята система за анализ и терапевтична интервенция върху фройдовото понятие либидо, сексуалната функция остава необходимо и достатъчно условие за доброто психично здраве. Лоуен обаче поставя от самото начало изследванията си на базата на понятието биоенергия, което не се идентифицира само със сексуалността, а изпълва всички витални функции в човешкия организъм от раждането до смъртта. Това позволява на Лоуен да гледа на психичните разстройства като на резултат от блокажи и конфликти, които виталната енергия среща в развитието на индивида от детството до зрелостта. Това води до формиране на характерови типологии, при които отделните „патологични типове“ отговарят на блокажите (Фройд би ги нарекъл „фиксации“), с които пулсациите на виталната енергия са се сблъскали на различни етапи на детството и юношеството.

Така, например, блокажът на виталната енергия в най-ранната фаза на детството от 0 до 1 годинка, дължащ се на силна враждебност (реална или предполагаема) от страна на майката, може да доведе до формиране на шизоиден характер, който се страхува от контакта и не отличава с невъзможност да установява дълбоки афективни отношения. Блокажът, който е предизвикан от майка, която пък е неспособна да огвовори пълноценно на детския призив за любов между втората и четвъртата годинка от живота на детето, обикновено формира орален характер, отличаващ се със силна зависимост от обекта на любов.

Структурата на мазохистичния характер се развива при децата, които са получавали грижи, но са и били принуждавани да се подчиняват на родителите. Мазохистът задържа вътре чувствата си, контрахирайки свинктерите, които контролират излаза към горните и дойните крайници на тялото. Това провължителни потискане и автокомпресия води до набита телесна структура със силно напрежение на мускулите-флексори, което води до колапс на изправената теселна стойка.

Енергетичния блок, предизвикан от родител, който от една страна кара детето си да се чувства „много специално“, но от друга страна, му отказва контакта, към който детето се стреми, развива у детето чувство за превъзходство и грандиозност и формира нарцистичен характер. За да запази превъзходството си, насицистът трябва да поддържа своето Аз над другите, да не се отпуска и отдава никога напълно на любовта. Това се отразява в тялото чрез силното развитие на горната телесна половина и относителна слабост на долната.

Ригидният характер, който приема фалико-рарцистични черти при мъжа и хистерични- при жената, се отличава с изправено тяло и силно проявена гордост. Изправената стойка се поддържа от ригидността на мускулите на гърба, което също говори за неспонтанно поведение. Това въздържане у ригидния характер се дължи на ранно изживяване на унижение от страна на родителя от противоположния пол в периода, когато детето се чувствало сексуално привлечено от този родител. В резултат, ригидният тип, макар и да е жив и способен на добри междуличностни взаимоотношения, си оставя винаги „едно на ум“ в афективните връзки и никога не успява да се отдаде до край на страстта.

Типологията на Лоуен е очевидно само една схема, която частично е била оспорвана от други психотелесни терапевти, но тя все пак има две големи достойнства: 1) преодолява типичното за райхианството редуциране на личността само до сексуалното и 2) свързва психичните разстройства в зряла възраст с фиксациите и блокажите на виталната енергия в детството и юношеството.

Можем да кажем, че това дава едно задълбочаване на психотелесния подход, както и самият Фройд задълбочава подхода си като след концепта „актуална невроза“ (разстройство, продуцирано от фрустрации и сексуални дисфунции в зряла възраст) започва да говори за „психо-невроза“ (психични разстройства, продуцирани от фиксациите, които еволюцията на афективните и сексуалните потребности среща в развитието на индивида от детството до зрелостта). Благодарение на изследванията на Лоуен психотелесната терапия успява да определи телесните корени в детството на проявяващите се патологии в зряла възраст.