ПРОФ. ВАЛДО БЕРНАСКОНИ
Аналитичните подходи, произтичащи от историческите мисловни концепции на Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Анна Фройд, Вилхелм Райх, Мелани Клайн и др., насочват своите изследователски интереси отвъд конкретиката на симтпома и се концентрират върху дълбинните процеси, обуславящи дейсвията на Аза. Като изхождам от този факт, ще си позволя един кратък обзор на дейността на всички тези велики представители на големите терапевтични школи.
Зигмунд Фройд поставя централния фокус на своя подход върху „теорията на нагоните”, които изразяват биологичната природа на човека и представляват основния мотивационен аспект в психичния му живот. Интересът към симптоматологичната картина е оскъден или направо отсъстващ (Шафран и Муран 2000). Първият принос в признаването на интерактивните аспекти на терапевтичното взаимодействие принадлежи на последващи автори като Шандор Ференци, Хари Стък Съливан, Ралф Гриинсон и Елизабет Зетцел.
За Карл Густав Юнг и неговата „дълбинна психология” отправната точка е понятието „комплекс”, представляващо съвкупност от тясно свързани по между им представи, „подплатени” със силна, предимно несъзнавана енергия. Те действат като магнити за привличане на нови взаимоотношения и опит, който личността трябва да изживее. Терапевтичната техника се основава предимно върху изследването на архетипния свят (Юнг 1934-54) чрез анализ на сънищата, шаблонните модели и т.н..
Вилхелм Райх поставя началото на нов терапевтичен подход, ориентиран към тялото. Райх се основава на тезата, че у човешкото същество взаимозависимостите между психичната и соматичната сфера са толкова дълбинни и комплексни, че налагат неотменна терапевтична намеса и върху енергийно-телесната страна на единството душа-тяло. Но и тук на патологията се гледа като на физически израз на психичен проблем. Същото може да се каже и за следващите пострайхиански течения (Лоуен, Пърлс, Пиеракос и др.).
Затова е трудно да се търси в класическите аналитични модели специфичен принос с особена стойност по отношение на симптоматологичната специфика.
Хуманистичен подход
През 60-те години група северноамерикански психолози основават Асоциация по Хуманистична психология, която търси трети път, отвъд аналитичния и поведенческия. Кулминационната точка в хуманистичната терапия е делото на Карл Роджърс и неговата рожба – клиентцентрираната терапия. Гордея се с факта, че съм имал честта да бъда негов ученик. Основаният от мен неорайхиански подход е силно повлиян от идеите му. Базисните му тези са: уникалността на опита, водещата роля и самобитност на човешката съзнателност, „вотът на недоверие” към рациото, както и към техниката и природните науки. Хуманистичните течения, включително и неорайхианската школа, изразяват недоверие към психопатологията и разнообразните психопатологични диагнози и хипотези, които са форма на обективиране на едно изключително лично страдание, а следователно – непознаваемо и неподлежащо на класифициране. Цел на психологията е да разбере, а не да предвиди. Основна задача на терапевта е да превърне отношението с пациента в една автентична среща между две човешки същества, предлагаща подкрепа, разбиране и емпатия. В терапията се поставя акцент на „тук и сега”, на отвореността към опита, установяване на непосредсвен контакт със света и другите, без осъждане, без оценки (Пърлс, Хеферлайн и Гудман -1951). Създадени са терапевтични техники и специфични упражнения, улесняващи израстването, личната осъзнатост и подобряващи самооценката на клиентите.
Неорайхиански психологични тестове – Цветен биоенергиен тест на Бернаскони – BBCT (Bernasconi Bioenergetic Color Test)
След това предисловие да поговорим за психодиагностиката в нашия терапевтичен подход. Неорайхианската школа развива тестови методологии, основаващи се на анализа на биоенергийната динамика. В зависимост от енергийния поток от центъра (характер) към периферията (личност), терапевтът формулира диагностична хипотеза. При това се вземат в предвид и проявените характеропатии при многократния избор на цветови комбинации, както и поведенческите вариации според енергията, протичаща от центъра към периферията. Различни автори са изразявали мнение за проективните тестове, предложени от нашата школа. Психологът-изследовател Невио дел Лонг („Психе” – 1986 г.) казва: „Психодиагностиката се обогати с един оперативен инструмент, роден от щастливия синтез между райхианската и пострайхианската доктрина и експерименталния и клиничен опит на Валдо Бернаскони в обширното поле на психологията на цвета и хромотерапията. Става дума за Bernasconi Bioenergetic Color Test (BBCT)- Биоенергиен цветен тест на Бернаскони, създаден и приложен за първи път през 1985 (многократно актуализиран в последствие – б.а.). Тестът се основава на множество научни постижения и дългогодишни плодотворни изследвания и позволява дълбинен анализ на несъзнавана проблематика, на характеровата структура и биоенергийното състояние на изследваното лице, предоставяйки моментна „фотография” на екзистенциалната ситуация и психодинамиката тук и сега.
Тестовият материал съдържа пет цветни диска (център) и пет цветни периферии, релефно табло-мишена, в което да се поставят 25-те възможни моментни цветови комбинации, 25 картона с описание на основните характеристики на всяка от тези комбинации – психологически профили и наръчник за ползване и обработка на резултатите от теста.
Изследваното лице получава инструкция да избере цветова комбинация център/периферия, която най-добре отговаря на моментното му душевно състояние. Систематичният анализ е възможен след десет приложения на теста и сумиране на всички моментни избори.
Цветовите тоналности в ВВСТ са изчистени, без отенъци, за да отговарят на постулатите на класическата хромология, разделяща цветовете на топли (ултразелена гама: червено/жълто) и студени (инфразелена гама: черно/синьо). Последните, подчертава Бернаскони, кореспондират психологически с първите фази на живота, когато индивидът е в центъра на своето съществуване и насочва голяма част от либидото към самия себе си. Топлите цветове съответстват на насочването на либидото към обект и проекцията му във външния свят и изразяват процесите на експанзия на Аза. Вододелът между инфразелената и ултразелената гама е именно зеленият цвят, който като център сумира дихотомията топло/студено, психична стабилност/мобилност в т.нар. от Лоуен ригиден характер.
В анализа „тук и сега” могат да се „прочетат” динамиките и конфликтите между център и периферия и да се разграничат чистите генотипни аспекти (център или характер) от фенотипните (периферия или личност). Казано с други думи – централната проблематика – дълбинната травма – от „външно наблюдаемите променливи” или ролите, които субектът демонстрира пред външния свят.
В комбинацията на цветовете субектът може да екстериоризира психичната си реалност или своята идеаторна реалност, разбрана като стремеж към една идеална представа за себе си.
ВВСТ няма претенции за точен психометричен инструмент, а по-скоро е емпирично-експериментален метод за цялостен анализ на Аза. Той е помощно средство, което подпомага интеракцията терапевт-пациент и позволява персонализирана интервенция върху „мускулната броня” на изследваното лице в измерението „тук и сега”.
Научната коректност изисква да подчертаем, че авторът се дистанцира отчетливо от психофизиологичния прочит на цветовете, направен от Макс Люшер. ВВСТ дава възможност за нещо много по-голямо – биоенергетичния прочит на дълбинните динамики, съотнесени към актуалната симптоматика у субекта. От тази гледна точка Биоенергийният Цветен Тест на Бернаскони придобива специфичната стойност на диагностичен и същевременно терапевтичен инструмент, представляващ огромен интерес за всички, които работят в сферата на клиничната психология или психосоциалните изследвания.
Bernasconi Bioenergetic Color Test (BBCT) представлява логичната свързваща брънка между изследванията на цвета, клиничното приложение на цветовете (хромотерапия) и неорайхианската психология. Теоретичният конструкт се основава на особеностите на енергията-цвят, която човешкото същество възприема и репроектира върху таблото-мишена на тестовия апарат. Пътят, водещ от експериментите с цвета (вж. W.A. Bernasconi, “Cromoterapia”, Ed. Ottaviano) към създаването на ВВCT, не е никак кратък. „Прототипът на BBCT”, казва Бернаскони, беше една спонтанна рисунка на пациент след като му бяха предоставени петте основни цвята в хромотерапията (виолетовото беше заменено с черно). В последствие бяха анализирани стотици „картини” според научната доктрина „цвят = движение>характер/личност”. Това ми позволи да идентифицирам ядрото на характера (централен цвят) и динамиките, свързани с личността (цвят на периферията)”.
 | Цветовият тест бележи началото на пътя към създаването на ВВСТ. В показаната цветова композиция наблюдаваме черно ядро (шизоиден характер) и зелено-синя периферия, която „подсказва” недоверие и интелектуализиране. В действителност, този пациент е с шизоидно разстройство и показва на повърхността черти на недоверие при контакт и тенденция към интелектуализиране. |
След сравняване с други проективни тестове (Сдзонди и Роршах) и някои личностови тестове (Гисен тест, EPI), цветовият тест показа висока достоверност. Последва необходимостта от опростяване на метода. Така се родиха „пуловете” и „гевречетата” на настоящия ВВСТ. След това изследователско-терапевтичният инструмент трябваше да бъде ретестиран. В продължение на месеци моя колега – университетския професор по психиатрия Рикардо Лорендзини от Торино и Професор Леонардо Алоро – психиатър от Парма, заедно с техните научноизследователски екипи подложиха новосъздадения тест на многократни проверки за достоверност. Ето какво пишат Алоро и Лорендзини в изводите си: „Потвърди се валидността и сериозността на този интегративен метод за изследване на Аза”. (Заключителният им научен рапорт е публикуван в „Хермес Репорт” 2/86).
Но най-значимата проверка на теста (която бих нарекъл „Страшния съд”) се случи в Кайрнс в Австралия. Там той беше представен на Световния конгрес на международния колеж по психосоматична медицина и получи широко ентусиазирано одобрение от присъстващите учени. Х. Айзенк, психолог от световно ниво, изрази личен интерес и постави висока оценка на теста.
Bernasconi Bioenergy Inventory (BBI)
От години съм се посветил на цветовете и дълбинните изследвания на биоенергията. От години изучавам и в лабораторни условия, и в клиничния подход към пациентите връзката между движението, цвета и биоенергията. Това ме доведе до предположението, че енергийните протичания могат да бъдат синтетизирани и уловени и в още един специализиран психологически тестови инструмент. Основавам се на изследванията на Вилхелм Райх върху конституцията на мускулните блокажи: всеки блокаж „охранява” определен телесен мускулен сегмент като задържа функцията му. Отново според Райх, тялото се подразделя на шест сегмента: окулярен, орален, цервикален, торакален, абдоминален и тазов. Всеки сегмент, както вече казах, защитава Аза от „инвазията” на чувства и емоции, които могат да нарушат стабилността му.
| Проектирайки теоремите на Райх върху една двуизмерна фигура, достигнах до едно особено човече, което нарекох „човекът в чекмеджета”. Отново се обърнах към цвета – средство за онагледяване на енергийното съдържание на различните „чекмеджета”. Следвах опита си, натрупан при създаването и работата с ВВСТ: студени цветове (черно/синьо) = енергиен застой; топли цветове (червено:жълто)= течаща енергия; зелена енергия = задръстване (недоверие). И ето че на белия лист се появи „рентгенова снимка” на моментното енергийно състояние на организма. |
| BBI показа висока достоверност и се превърна в ценен диагностичен помощен метод в комбинация с вече цитирания BBCT. Трябва да отбележим тук, че BBI също – преди да бъде разпространен – бе подложен на многобройни проверки, по специфичен начин при сравнение на субективно отразеното от теста енергийно състояние и обективно направената електрография. Съответствието между обективното изследвани и субективното попълване на теста превърнаха BBI в изследователски инструмент с висока достоверност. Това допринесе BBCT и BBI да бъдат преподавани в университети и институти за следдипломна специализация, включили в програмата си клинична неорайхианска психология. |
Това е приносът на Бернаскони към био и психодиагностиката. По-задълбочена информация по въпроса може да се намери в цитираните по-долу издания.
В съвременната клинична практика
Очевидно е, че в клиничната практика на научноизследователските екипи, съставени изцяло от лекари, трудно би била приета диагностична методология, която говори за енергии. Затова, макар и да запазват хуманистичната си ориентация към индивида, препоръчвам на всички членове на неорайхианската школа да се адаптират към съвременните тенденции към интегрални диагностични методи. На първо място – акуратно изследване на анамнестичните данни (актуални и преморбидни, фамилни и социални), както и на всички симтпоматични прояви. На базата на обследване на цялостната динамика ще са в състояние да формулират клиничната диагноза в съответствие с критериите на DSM.
Публикации, свързани с неорайхианските тестови методи:
- Waldo A. Bernasconi, “Il BBCT (Bernasconi Bionergetic Color Test”, I/II/III edizione, Ed IRC Press). – „Биоенергиен цветен тест на Бернаскони”- учебник за специализантите в ИПП
- Waldo A. Bernasconi, “L’uomo a cassetti”, Ed. IRC-Press
Валдо А. Бернаскони, „Човекът в чекмеджета”, изд. Лаковпрес, 2000 - Waldo A. Bernasconi, “Ecce homo nevroticus normalis”, Ed. IRC-Press
Валдо А. Бернаскони, „И ето го: хомо невротикус нормалис”, изд. „Джуниър Партнърс”, 2007