Невропластичност на мозъка – трета възраст

Нервните клетки не умират – напротив!

Теорията за невропластичността на мозъка ни и удължаването на живота

Много дълги години слушахме при различни поводи: недей, че ще ти измрат нервните клетки, а те не се възстановяват! Днес това вече е мит! Да, всички клетки в организма ни умират, но и непрекъснато се раждат нови. Това е гениалната интелигентна програма на живота. Нервни връзки се образуват доживотно. Учените през последните години доказаха, че всяка форма на ново учене, без да има значение на каква възраст се случва, е повод за образуване на все нови и нови нервни връзки в мозъка ни. Ученето може да е интелектуално, може и да е свързано с усвояване на нови телесни умения. И в двата случая се образуват нови връзки между двете полукълба на мозъка. Това намалява риска от склероза, Алцхаймер, старческа деменция – т.нар. сенилни възрастови промени и удължава живота.

Факт е, че хората, които не спират да четат, да усвояват нови знания и умения, запазват до края на живота си бистрия си разсъдък.

Работата на мозъка ни дори се подобрява с възрастта в тези случаи. Последните научни открития демонстрират, че умствената активност го модифицира и води към това, което наричаме мъдрост. На научен език това е т.нар. невропластичност на мозъка. Наистина много дълги години се е смятало, че количеството неврони е фиксирано и не се подновяват. Но последните открития показват, че колкото повече използваме мозъка си, толкова повече регенеративната му способност се увеличава. Всяка активност го моделира и според това каква е нейната специфика, се променя формата на определени участъци в мозъка. При едно изследване през 2000 г. в Лондон се доказва, че таксиметровите шофьори имат по-развит дял в мозъка от останалите хора. Това е хипокампусът и по-специално делът, който отговаря за пространствената памет. Необходимостта да запомнят все повече маршрути развива при тях този участък. Умението им за пространствена ориентация дори се увеличава с възрастта. През 2002 година немски учени установяват същата зависимост, касаеща онзи дял от мозъка, който е свързан с музикалните способности. Връзките между двете полукълба също са много повече при свирещите на някакъв инструмент и занимаващите се с музика изобщо. През 2004 година институтът по неврология в Лондон доказва също, че подобни промени в мозъка има и при хората, които говорят няколко езика. Следователно умствената работа и ученето стимулира образуването на все нови и нови неврони. Най-много неврони се образуват в съответно използваните зони на мозъка. Следователно физическата активност пази тялото ни, сърдечносъдовата система, а умствената – здравето на нашия мозък и намалява вероятността от настъпване на старческо оглупяване – деменцията.

По принцип, с възрастта дясното полукълбо дегенерира повече от лявото, тъй като повече използваме лявото полукълбо, за да прилагаме вече усвоени стари и механизирани умения, навици, реакции. За да научим нещо ново обаче, първо се нуждаем от дясното полукълбо. Когато се затвърдят тези знания, те минават под контрола на лявото. Това всъщност е натрупването на житейски опит от неврофизиологична гледна точка. Усвоеният набор от стандартизирани реакции и патенти ни движи и започваме да живеем на автопилот. Когнитивните клишета и схеми се превръщат в т.нар. когнитивна рутина. Това не е лошо, но позволява да разрешаваме само познати проблемни ситуации. В тези ситуации мозъкът на зрелия човек може по-добре от мозъка на по-младия да разпознава сложните ситуации и да реагира. Но ако упражняваме непрекъснато дясното полукълбо, няма да допуснем дегенерирането му, ще усвояваме нови умения и знания и ще растем доживотно. Това е нещо като умствен фитнес, който би удължил живота не само на мозъка ни, а живота изобщо, защото любопитството ни кара да сме отворени към света и новото, да поставяме цели и мечти, независимо от възрастта, това увеличава положителните емоции, а в този случай и имунната система е по-силна, и телесните болести намаляват, а продължителността на живота логично се увеличава.

Колко много хора се занемаряват след определена възраст? Колко много българи се отнасят към себе си все едно са се прежалили и предали, възприемайки се като стари. Колкото повече това е вътрешната ни нагласа, толкова по-кратко живеем! Третата възраст не е очакване на смъртта, а е времето на мъдрото живеене, времето за себе си и за споделяне на натрупаните знания с по-младите. За онзи, който не избере да мисли обратното, и животът се удължава.